Въздишах по него още от студентските си години. Може да се каже, че това беше безусловна любов – глупава и сляпа. И когато най-накрая той ми обърна внимание, напълно загубих ума си. Това се случи, честно казано, няколко години след като завършихме – попаднахме в една и съща компания. В крайна сметка, имахме една и съща специалност, така че това не беше необичайно. Но аз вярвах, че това е съдба.
Изглеждаше ми, че той е мъжът на мечтите ми. И когато бях млада, изобщо не ме притесняваше фактът, че вече е женен. Никога преди не бях се омъжвала и не знаех какво е да гледаш как един брак се разпада. Ето защо изобщо не се срамувах, когато Стефан реши да напусне жена си заради мен. Кой би си помислил, че това ще ми донесе толкова много болка? Хората казват истината – не можеш да построиш щастие върху чуждо нещастие.
Когато той избра мен, бях просто на седмото небе и можех да му простя всичко. В ежедневието си обаче той не беше принцът, за който го смятаха другите. Неговите вещи винаги бяха разхвърляни из цялото жилище, категорично отказваше да мие чиниите. Цялата домакинска работа падаше върху моите рамене. Но в онзи момент това не ме притесняваше.
Забрави за предишния си брак доста бързо. Нямаха деца, а за сватбата, както се оказа, настоявали нейните родители. Но с мен беше съвсем различно – така поне ми казваше.
Щастието ми беше краткотрайно, защото всичко се промени, когато забременях. В началото Стефан беше много щастлив, че ще има дете. Дори организирахме голямо семейно тържество по този повод. Всички ни пожелаха много любов и здраве за бъдещото ни бебе.
Тази вечер все още остава в паметта ми като една от най-хубавите. И не съжалявам за нищо, когато си спомням за нея. Но от този момент нататък моята безусловна любов започна да гасне.
Колкото повече растеше коремът ми, толкова по-рядко виждах Стефан. Излязох в майчинство и сега се виждахме само късно вечер. Все по-често оставаше до късно на работа, ходеше на фирмени партита. В началото това не ми пречеше, но много скоро започна да ме изморява. Домакинската работа ставаше все по-трудна, защото вече не можех просто да се наведа, за да събера разхвърляните чорапи.
В този период често се питах – дали не избързахме с детето?
Знаех, че с времето чувствата охладняват, но не очаквах, че ще се случи толкова бързо. Стефан все още ми носеше цветя и шоколадови бонбони, но в този момент аз исках само едно – просто да бъде до мен.
Скоро стана ясно, че фирмените събирания не бяха без причина. Колеги споменаха небрежно на кафе, че в нашия отдел е постъпила млада служителка. Още преди това имаше недостиг на персонал, а след като излязох в майчинство, положението стана критично. Каква ирония.
Не бях сигурна дали беше тя, но със сигурност моят мъж имаше някого, защото изцяло загуби свободното си време. Или беше на работа, или на служебна среща, или на поредното фирмено парти, което „не можеше да пропусне“. Един ден намерих в джоба на сакото му бележка с инициали, които не познавах. Не знам какво ме накара да го направя, но върнах бележката обратно и реших да се преструвам, че нищо не знам.
Беше ужасно да остана сама в седмия месец на бременността, а мъжът ми все повтаряше, че съм станала прекалено нервна. Всеки спор завършваше с неговото разочаровано въздишане. Не знам как, но разбрах, че ако започна този разговор, със сигурност ще остана сама. Страхът да не загубя мъжа си беше толкова силен, че не можех да мисля за нищо друго. Има такова вярване, че ако много се страхуваш от нещо, то със сигурност ще се случи.
Колкото и красиво да ме ухажваше Стефан, той със сигурност не беше джентълмен. Най-жестоките думи, които някога съм чувала, бяха: „Не съм готов за дете.“ И: „Имам друга.“ Не си спомням как точно ми го каза, но в този момент имах чувството, че ще полудея.
Не очаквах от себе си да намеря силата да подам молба за развод. Изглежда, че той също не очакваше, че няма да търпя неговото поведение. Също така не очакваше, че ще изхвърля всичките му вещи на следващия ден. В този момент бях щастлива, че апартаментът беше под наем, така че не трябваше да го делим.
— А детето? Помисли за детето. Как ще го отгледаш?
— Ще намеря начин. Ще работя от вкъщи. Освен това, родителите ми отдавна ми предлагат помощ. Майка ми винаги е казвала, че той е женкар – трябваше да я послушам.
Вероятно отговорността за бъдещия ми син ми даде увереност. Сама никога нямаше да се осмеля да си тръгна.
Но разбрах също така, че не искам да отглеждам дете с такъв баща.
Предателството му беше толкова долна постъпка, че не исках да имам нищо общо с този човек. Все едно булото падна от очите ми.
Първите няколко месеца след развода, включително самото раждане, бяха изключително трудни. Върнах се в дома на родителите си, които бяха много щастливи, особено бабата и дядото заради внука си. Не мога да кажа, че не ми липсваше Стефан, но се опитвах да не мисля за него. Вътрешно бях сигурна, че постъпих правилно и че ще мога да дам на сина си най-доброто.
Когато си върнах силите, започнах да търся работа. Преди понякога се занимавах с правни преводи, а сега започнах да го правя като постоянна работа от вкъщи. Разбира се, имаше месеци без доходи, но тогава ме подкрепяха родителите ми. Скоро намерих постоянни клиенти и помощта им вече не беше необходима.
И тогава изведнъж той се появи отново.
Оказа се, че Стефан съжалява горчиво. Иска да се срещне със сина си. Но искам ли аз? А може би наистина трябва да се преместя в друг град?