Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж преби жена си в София, острига ѝ косата и я заплаши: Ще те убия и детето ни ще остане без родители
  • Новини

Мъж преби жена си в София, острига ѝ косата и я заплаши: Ще те убия и детето ни ще остане без родители

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
policeoofofo.jpg

Прокурор при Софийска районна прокуратура внесе обвинителен акт в съда срещу 38-годишен мъж, заканил се с убийство на жена и остригал част от косата ѝ.

Около 12,00 часа, на етажна площадка в блок в ж.к.“Дружба 2“ в град София, обвиняемият Т.Ш. принудил И.Г. да претърпи нещо противно на волята си – остригал част от косатa ѝ с електрическа машинка, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на главата.

След това обвиняемият се заканил с убийство на жената, като й казал:

„Ще те убия и ще те излежа, а детето ни ще остане без родители“ и тази закана възбудила основателен страх у И.Г. за осъществяването й.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 143, ал.1, пр.3 от НК и по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 от НК. В хода на разследването са разпитани свидетели, които сочат Т.Ш.

като автор на деянията. Делото срещу обвиняемия ще продължи в Софийски районен съд, съобщиха от пресцентъра на Софийска районна прокуратура.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дмитрий от Украйна през сълзи: Откраднаха ни колата в България, нямаме друго имущество
Next: Митрофанова ни попари: Много лошо става за България!

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
  • Мирисът на кожа и власт сякаш залепна по небцето ми. Вратата се затвори без звук, но в ушите ми прозвуча като удар.
  • В онзи напълно обикновен ден вървях по улицата и мислех за най-обикновени неща. Какво да купя за вечеря. Как да наваксам със сметките. Как да се усмихвам пред хората, когато отвътре не ми е до усмивки.
  • В продължение на три години брат ми и аз живеехме като непознати, които споделят минало, но отказват да го признаят. Скандалът ни не беше драматичен. Нямаше крясъци, които другите да повтарят с години. Имаше по-лошо. Имаше студена точност, едно изречение, което се забива в паметта като пирон, и поглед, който казва, че всичко вече е решено.
  • Живея с майка си и понякога ми се струва, че двамата сме останали последните хора на света, които още вярват, че трудът сам по себе си е достойнство.
  • Седях на леглото в наетата стая и гледах възглавницата така, сякаш беше чуждо тяло, оставено нарочно да ме наблюдава
  • Вечерята беше от онези, които не се забравят. Не заради храната и не заради музиката, която се плъзгаше между масите като кадифе, а заради усещането, че нещо предстои.
  • Никога не съм си представяла, че на седемдесет и две години ще спя в приют, а сутринта ще ме събуди шумът на чужди стъпки и притихналото подсмърчане на жени, които се опитват да не пречат една на друга.
  • Алена току-що беше започнала работа в един от най-луксозните хотели в София, където я бяха наели като камериерка. Тя беше нова. Тиха. Внимателна. С онази естествена красота, която не се натрапва, но кара хората да се обръщат след теб, без да разбират защо.
  • Слънцето се плъзгаше по пода и правеше отломките да изглеждат като живи. Всеки лъч се закачаше в ръбовете им и се разпадаше на искри, сякаш кристалът не искаше да признае поражение.
  • Беше обикновена вечер. Лампите по улиците хвърляха меко сияние, прозорците светеха като малки квадратни слънца, а човешките стъпки отекваха с онова спокойно темпо, което кара всеки да вярва, че нощта ще мине без изненади.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Събудих се рязко, сякаш някой беше дръпнал завесата пред очите ми и в стаята внезапно беше влязла светлина, която не исках да виждам. Амелия стоеше над мен, пребледняла, влажна от пот, с треперещи пръсти, които стискаха нещо като папка. Погледът ѝ не беше просто уплашен. Беше обвинителен, а в същото време молещ.
  • След погребението на майка си Анна се върна в болницата, за да прибере личните ѝ вещи. Получи пакет, тежък не от дрехите, а от всичко, което вече никога нямаше да чуе от майка си. Когато се прибра, остави пакета на кухненската маса и дълго го гледа, сякаш вътре можеше да се крие отговор на въпроса защо животът ѝ се разпадна толкова внезапно.
  • Ударът не беше силен, но беше точен. Изненада, която те оставя без въздух не защото те боли, а защото не си я очаквал.
  • Аз съм Елена, майка на Лили. Най-сладкото шестгодишно момиченце, което познавам. От онези деца, които се смеят с цялото си тяло, сякаш светът е създаден само за радост, и ако някой му се сърди, това е грешка на възрастните.
  • Тишината в болницата не беше истинска.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.