Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?
  • Новини

Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
saaspsoatostast.jpg

Печалбата от тотото невинаги носи само радост. Доказателство за това е историята на тотомилионера Румен Пеовски от с. Покровник.

В края на април 2017 г. 56-годишният тогава мъж се събужда като милионер. Печалбата от повече от милион и половина идва при безработния Пеовски с числото 3 – в последния момент решил да промени числата, с които играел 30 години, и вместо 2, избрал 3, разказва bTV.

Парите обаче не му носят само радост. Емоцията от бързото забогатяване била твърде голяма за психиката му. Скоро след като става богат, мъжът попада в полицията, в болницата и в съда.

Негов приятел обявява претенции към половината от печалбата, тъй като от години играят с общи числа и освен това е платил 60 стотинки – половината от парите за фиша.

Не изпускай тези оферти:

Румен обаче отрича. “Аз съм си играл с тези числа цял живот и улучих. Продължавам да играя с тях. Директорът ме вижда вчера пак и вика: “Да не искаш да печелиш 7-те милиона?”, коментира той.

Делото за парите от печалбата стигна до съда и е отличено като дело на годината.

Адвокатът на Пеовски – Албина Анева, печели наградата за съдебния спор, в който за първи път у нас се атакува печалба от Българския спортен тотализатор. Делото е уникално за българската съдебна практика и е спечелено на първа инстанция от тотомилионера.

“Когато дойде за пръв път в кантората, човекът наистина беше изстрадал тази печалба. Беше настаняван в болница, беше атакуван в съда със спора, породен от искова претенция за половината от печалбата, и до известна степен човекът беше обезверен”, каза Анева.

По думите ѝ Пеовски е добър, широкоскроен и притеснителен човек. Веднага след като е получил печалбата той е започнал да дарява – на детски градини, черкви, на приятели и близки.

В исковата си претенция обаче Антон Ангелов посочва, че е участвал в купуването на печелившия фиш и че с Пеовски дълги години са играли заедно тото.

“От юридическа гледна точка той претендира, че са формирали гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите. В хода на съдебното производство бяха разпитани доста свидетели, бяха назначени експертизи”, посочи защитникът на Румен Пеовски.

“Когато трябва да се декларира и заяви печалбата в Българския спортен тотализатор съгласно правилника за изплащане на печалбите, такова лице не е предявявало претенции”, допълни Анева.

“Исковата претенция е депозирана много след като е станало публично известно кои са числата, с които Пеовски печели шестицата”, каза още адвокатът.

Тя подчерта, че клиентът ѝ винаги е играл сам. “Преди години със същите числа е печелил петица. Сега е спечелил шестица и наскоро пак има печалба от лотарията”, разкри Анева.

По думите ѝ поуката от случая е, че невинаги парите водят до безпроблемност и до щастие.

Източник: dnes.bg

Още интересни новини:

Цените на всички енергоносители продължават да растат. Оказва се, че 70% от разходите за енергия в едно домакинство отиват за отопление. Останалите 30% са за другите електроуреди в дома, сочат изчисленията на Центъра за енергийна ефективност.

Най-изгодно ще ни излезе, ако се отопляваме с климатик. Разходът ни ще бъде 7 стотинки за 1 киловатчас. Отоплението с печка на дърва или въглища ще ни струва малко повече, предава БТВ.

При пелетите разходът е 10 стотинки за киловатчас, а парното и газът се оказват най-скъпи и най-неизгодни. Въпреки че дървата за огрев продължават да поскъпват, Божанка Ангелова от село Камено поле няма алтернатива.

69-годишната жена се справя трудно, а парите от социалните едва ѝ стигнали. Запасила се с 5 кубика, за които е платила 550 лева.

От Държавната агенция за устойчиво енергийно развитие изчисляват, че дървата излизат по-скъпо от климатика. На трето място е отоплението с парно. Най-неизгодно е отоплението с газ въпреки очакванията, че цената на синьото гориво през октомври ще падне.

За да намалим сметките си за отопление, можем да поддържаме равномерна температура в дома си през зимата около 20-21 градуса и да разчитаме на добра изолация.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандално! 52-годишна известна БГ дама влиза в Ергенът
Next: Убийство. Току-що проговориха почернените синове на жертвата на Любенов с Поршето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.