Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МЪЛНИЯ: Кирил Петков е бесен. Кабинетът на Радев изрита жената на Лорер и Спецов от НЗОК
  • Новини

МЪЛНИЯ: Кирил Петков е бесен. Кабинетът на Радев изрита жената на Лорер и Спецов от НЗОК

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
reorekreireor.jpg

Прочистването на роднините и бойни другари по високите етажи на властта, инсталирани там от харвардските ментета Кирил Петков и Асен Василев, продължава с пълна сила.

Дни, след като служебното правителство освободи авера на Кокорчо в НАП – Румен Спецов, от Националната здравно-осигурителна каса изхвърча жената на Даниел Лорер – Виолета Лорер.

Това стана ясно днес, след като Министерския съвет прие на заседание решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК.

За представители на държавата са определени Александър Златанов, Людмила Петкова, Мария Беломорова и Борис Михайлов.

В този ред те заемат местата съответно на Васил Пандов, Виолета Лорер, Естел Василева-Тодорова и уволнения от НАП Румен Спецов.

Александър Златанов е лекар по образование. Понастоящем е заместник-министър на здравеопазването. Този пост е заемал и в периода май – декември 2021 г. В периода май 2021 г. – януари 2022 г. е бил председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Има дългогодишен стаж в системата на здравеопазването, в т.ч. като директор на Регионална здравна инспекция – София област и Регионална здравна инспекция Перник, и заместник-директор на Център за спешна медицинска помощ София-област.

Людмила Петкова понастоящем е заместник министър на финансите. Поста заместник-министър на финансите Петкова е заемала и в периода юни 2013 г. -август 2014 г. и септември – декември 2021 г.

Притежава голям опит в областта на бюджетната дейност – заемала е редица длъжности, в т.ч. ръководни, в Министерство на финансите и Националната агенция за приходите. В периода юни B 2013 г. – август 2014 г. е била председател на Надзорния съвет на НЗОК, а в периода октомври 2021 г. – януари 2022 г. – негов член.

Мария Беломорова е дългогодишен служител в системата на здравеопазването. Понастоящем е директор на Дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на здравеопазването. Ръководила е финансови звена и в НЗОК и Военномедицинска академия. От 2018 г. до май 2021 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а от май 2021 г. до януари 2022 г. – член на Надзорния съвет на НЗОК.

Борис Михайлов е настоящият изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Той е магистър по икономика и право. В периода юни 2021 г. – март 2022 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Заемал е различни длъжности в Министерство на финансите и в данъчната администрация. Притежава опит като адвокат по данъчно и наказателно право.

За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Александър Златанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взел съм 21 милиона за АМ Хемус, мислиш ли, че ми пука за глоба от 5000?
Next: Маестрото хвърли бомба: Слави Трифонов готви нещо грандиозно дни след изборите

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.