Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МЪЛНИЯ: Кирил Петков е бесен. Кабинетът на Радев изрита жената на Лорер и Спецов от НЗОК
  • Новини

МЪЛНИЯ: Кирил Петков е бесен. Кабинетът на Радев изрита жената на Лорер и Спецов от НЗОК

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
reorekreireor.jpg

Прочистването на роднините и бойни другари по високите етажи на властта, инсталирани там от харвардските ментета Кирил Петков и Асен Василев, продължава с пълна сила.

Дни, след като служебното правителство освободи авера на Кокорчо в НАП – Румен Спецов, от Националната здравно-осигурителна каса изхвърча жената на Даниел Лорер – Виолета Лорер.

Това стана ясно днес, след като Министерския съвет прие на заседание решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК.

За представители на държавата са определени Александър Златанов, Людмила Петкова, Мария Беломорова и Борис Михайлов.

В този ред те заемат местата съответно на Васил Пандов, Виолета Лорер, Естел Василева-Тодорова и уволнения от НАП Румен Спецов.

Александър Златанов е лекар по образование. Понастоящем е заместник-министър на здравеопазването. Този пост е заемал и в периода май – декември 2021 г. В периода май 2021 г. – януари 2022 г. е бил председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Има дългогодишен стаж в системата на здравеопазването, в т.ч. като директор на Регионална здравна инспекция – София област и Регионална здравна инспекция Перник, и заместник-директор на Център за спешна медицинска помощ София-област.

Людмила Петкова понастоящем е заместник министър на финансите. Поста заместник-министър на финансите Петкова е заемала и в периода юни 2013 г. -август 2014 г. и септември – декември 2021 г.

Притежава голям опит в областта на бюджетната дейност – заемала е редица длъжности, в т.ч. ръководни, в Министерство на финансите и Националната агенция за приходите. В периода юни B 2013 г. – август 2014 г. е била председател на Надзорния съвет на НЗОК, а в периода октомври 2021 г. – януари 2022 г. – негов член.

Мария Беломорова е дългогодишен служител в системата на здравеопазването. Понастоящем е директор на Дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на здравеопазването. Ръководила е финансови звена и в НЗОК и Военномедицинска академия. От 2018 г. до май 2021 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а от май 2021 г. до януари 2022 г. – член на Надзорния съвет на НЗОК.

Борис Михайлов е настоящият изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Той е магистър по икономика и право. В периода юни 2021 г. – март 2022 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Заемал е различни длъжности в Министерство на финансите и в данъчната администрация. Притежава опит като адвокат по данъчно и наказателно право.

За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Александър Златанов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взел съм 21 милиона за АМ Хемус, мислиш ли, че ми пука за глоба от 5000?
Next: Маестрото хвърли бомба: Слави Трифонов готви нещо грандиозно дни след изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.