Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-големият завод за олио в България спря да работи
  • Новини

Най-големият завод за олио в България спря да работи

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
fsdggdfhererter.png

Преработвателите на слънчоглед обвиниха държавата, че толерира земеделците и изкривява пазара

Удължаването на забраната за внос на украински слънчоглед след 15 септември няма да помогне на зърнопроизводителите, а единствено ще затрудни и ощети преработвателите. Вече има заводи за олио, които временно са затворили заради липса на суровина, като например най-големият преработвател на слънчоглед у нас в с. Разделна, Варненско.

Това обявиха от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България на пресконференция, по повод обявеното от земеделския министър Кирил Вътев искане на страната ни Еврокомисията да удължи забраната за внос на украински слънчоглед до края на годината.

Производителите на олио обвиниха държавата, че толерира един сектор за сметка на друг и така изкривява пазара.

„Не е в интерес и на производителите на слънчоглед да задържат продукцията си, защото трендът на цените от май миналата година е само надолу. Цените продължиха да падат и след въведената през април тази година забрана за внос на украински слънчоглед в пет държави от Източна Европа“, заяви Яни Янев, председател на сдружението на преработвателите.

Както е известно, зърнопроизводителите имат на склад около 600 хил. т слънчоглед от миналогодишната реколта, който не успяха да продадат. В същото време започна жътвата на новата реколта, но земеделците не искат да продават дори и старите количества в очакване на ръст на цените.

„Ние им предлагаме международната цена – в момента тя е 800 лв. на тон, доставен до пристанище Варна. Производителите обаче не продават на тази цена, но ако продължат да задържат слънчогледа, ще загубят повече“, каза Янев. На въпрос каква цена търсят зърнопроизводителите, той отговори: „Те искат ние да кажем цената, а ние стъпваме на тази на международните пазари“.

Припомняме, че миналата година цената на слънчогледа, на която българските земеделци продаваха на заводите за преработка достигна средно 1200 лв. за тон и това предизвика силно поскъпване на олиото в търговската мрежа. В последствие при отварянето на безмитния внос на украински слънчоглед за Европа цената на слънчогледа тръгна надолу и продължи да пада, дори след като през април в пет източноевропейски държави, включително и България, бе въведена забрана за внос от Украйна.

Преработвателите посочиха, че предпочитат да изкупят целия български слънчоглед, но той не е достатъчен, за да натовари производствените им мощности. Налага се внос от поне 1.5 млн. тона суровина и за тях вносът от Украйна е изключително важен, за да произведат конкурентна продукция за износ. 80% от продукцията на големите български маслобойни се изнася, а в последните години България стана един от най-големите износители на слънчогледово олио в света.

Цената на олиото за вътрешния пазар няма да се повлияе от проблемите ни със земеделците, увериха преработвателите. За задоволяване на вътрешния пазар на олио са необходими само 250 хил. тона слънчоглед годишно и това количество е осигурено от произодителите на олио. Освен това не е спряла работата на малките маслобойни, които успяват да купуват по-малки количества слънчоглед от земеделците.

Ако заводите за олио временно затворят, то може да се разчита и на внос на олио от Румъния, където няма такива проблеми между производители и преработватели, посочи Янев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за убийството на тираджията в Прилеп, обвиняемият се оказа, че
Next: Напрежението ескалира! Божанков отвърна на проф. Киров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.