Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години
  • Новини

Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
emcoohalshkas.jpg

Един от най-любимите синоптици от екрана, усмихнатият Емо Чолаков, отново намери щастието малко повече от година, след като изгуби любовта на живота си.

Припомняме, че съпругата на Чолаков, Краси, загуби битката с рака и Емо остана единствен родител на двете им дъщери.

Но ето че и след най-големия мрак изгрява слънце – до нас дойде радостната новина, че любимецът на зрителите е  минал под венчилото.

Не изпускай тези оферти:

Той е сключил брак с настоящата си половинка Ивета в разгара на лятото.

Двамата са се венчали през юли на скромна церемония в хотелски комплекс в България. Емо и половинката му Ивета са се запознали само няколко месеца по-рано преди да си кажат заветното „да“ един на друг.

Емо Чолаков сватба

Втора съпруга

За втората жена на Чолаков не се знае почти нищо, освен, че и тя има дъщеря от предишна връзка. След сватбата с бившия синоптик Ивета е взела фамилията му. Тя е добре приета от неговите две деца, които трудно преодоляха смъртта на своята майка.

Първата съпруга на Емо загуби битката с рака през януари 2020-та година и издъхна едва на 39-годишна възраст. Именно заради нейното заболяване Чолаков напусна Би Ти Ви, за да може да е по-близо до нея и да й помага в битката с тежката болест.

След смъртта на Краси Чолаков бе изпаднал в тежка депресия. От нея го изведе предаването „Един за друг“ по Нова тв, на което той беше водещ.

Емо не разкрива как се е запознал с новата си любов – тайнствената Ивета. Сега двамата живеели заедно с неговите деца от първия брак, както и момиченцето на неговата любима. Очевидно двете деца на бившия синоптик се разбират чудесно с мащехата си, защото цялото семейство пътува заедно на екскурзии из страната почти всеки уикенд, пише „Ретро“.

Родители на Чолаков, които са пенсионери и живеят в Гоце Делчев, също одобрявали новата си снаха. Те се притеснявали, че след тежката загуба синът им ще си остане сам, но ето че на 46-годишна възраст Емо отново е повярвал в любовта и се е престрашил да мине под венчило.

Възможно е новото семейство да реши да има свой общ наследник. Чолаков винаги е признавал, че мечтае да има син, който да наследи фамилията му.

Към момента Емо продължава да работи на Летище София, където се премести след напускането на Би Ти Ви. Той обаче е ангажиран и в Нова тв, където се подготвя трети сезон на шоуто „Един за друг“, предават от hotarena.net.

Още клюки:

Лена Бориславова официално се върна в обятията на годеника си Мирослав Иванов, след като бе набъркана в любовна афера с бившия премиер Кирил Петков. Преди дни ексговорителката на лидера на ПП е била на гости в родния дом на Миро в Ямбол. Там са я посрещнали свекървата и свекърът, с които в последните месеци брюнетката бе в крайно обтегнати отношения, споделят местни хора, цитирани от „Ретро“.

Лена и Миро прекарали един романтичен уикенд в родния му град, разхождайки се из центъра и парковете там. Негови съграждани останали шокирани от появата на юристката в Ямбол, тъй като не я били виждали от много време. За последно тя се вяснала там по делови ангажимент, а именно за откриването на официалния офис на ПП преди месеци, на което била поканена и нейната свекърва Димка. Тогава обаче двете дами си разменяли студени погледи и дори на репортажните снимки застанали на няколко метра една от друга, тъй като по онова време отношенията им никак не били цветущи.

След като стопили ледовете и Бориславова отново била добре дошла в дома на родителите на годеника си, двамата вече демонстрират възродената си любов и пред столичани.

Свободната от политически ангажименти Лена, която доброволно се отказа от участие в последните избори за парламент, завела на разходка в най-големия столичен мол любимия си Мирослав, с когото се държали за ръце и си разменяли милувки. „В мола има много парапети, но с Миро Лена ползва асансьора“, шегуват се в интернет форуми свидетели на случката, иронизирайки скандалния клип с участието на Бориславова и Кирил Петков. Именно той разбуни духовете преди месеци, след като от него се видя как бившият премиер опипва брюнетката, а негови приближени го оправдаваха, че се бил подпирал на „парапета“.

Докато бе деен участник в политическия живот у нас и сив кардинал в ПП, Лена бе свалила годежния си пръстен от Мирослав,

който получава още през далечната 2014 г. с огромен букет червени рози и предложение за брак. Тя избягваше и да се появява заедно с Иванов, а в същото време дори по тъмни доби бе засичана в компанията на Кирил, с когото си бяха особено близки. От близо 2 месеца обаче тя не е била засичана нито веднъж в компанията на Петков. За да се реабилитира пред годеника си и да закрепи връзката им, Бориславова не просто е сложила пръстена обратно на ръката си, но и се обяснява ежедневно в любов на Миро, споделяйки в социалните мрежи техни сладникави кадри от пътешествията им в чужбина през годините.

Лена публикува нов романтичен кадър с Мирослав миналата седмица.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто
Next: Ванга: Ябълка с пирони цери анемия, в желязото се крие лека за най-коварните болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.