Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто
  • Новини

Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
vetiasntanstas.jpg

Тази вкусотия си заслужава да я знае всеки, тъй като няма втора като нея

Предлагаме ви една убийствена вкусотия, която отгоре на всичко е и евтина, за всеки джоб. Това е рецептата за картофи с гъби и кашкавал на фурна, която става – абе, думи нямаме.

Трябва сами да я опитате и да си кажете тежката дума. Ето и какво ни е необходимо:

Съставки:

Не изпускай тези оферти:

Трябват ни четири-пет картофа, 150 грама гъби – може и от буркан, 70 грама пушено или топено сирене, 100 грама кашкавал, черен пипер, сол, олио.

Уникални, направо разкошни стават тези картофи с гъби и кашкавал

Първо обелваме и нарязваме картофите на шайби или както ни е удобно, а после ги поставяме заедно с олиото във фурната, за да се запекат за известно време. Вътре при тях сипваме малко водичка и олио, а после чакаме да се препекат до такава степен, каквато ние искаме.

Когато видим, че са вече почти готови, добавяме към тях гъбите от буркана или пресните гъби, които сме нарязали. След като и те се запекат, последно прибавяме най-отгоре пушеното сирене и кашкавала. На тях им трябва съвсем малко време, за да станат готови – трябва само да се разлеят и почервенеят.

Да знаете, че тази рецепта е една от най-лесните за правене, най-елементарно изглеждащите, но пък който ги е опитал, никога досега не ги е оставил. Превръща се бързо в най-любимото ястие.

Става за основно, става и за мезе, въобще за каквото си поискате. Пробвайте и сами ще видите, че по-вкусни картофки не сте и сънували! А децата ви направо ще полудеят по тях.

Пожелаваме ви добър апетит и до новите ни срещи с прекрасни и вкусни рецепти

Още рецепти:

Съществуват какви ли не рецепти за вкусен кекс. Не всяка от тях обаче води към резултат, какъвто искате. По-добре спрете да експериментирате и опитайте кекса на баба, в който тя винаги слага една много специална съставка и накрая и вкусът, и текстурата са незаменими.

Ето и списък с продукти, които са ви нужни:

• яйца – 2 бр.;

• червено вино – 1 ч.ч.;

• захар – 1 ч.ч.;

• олио – 1/2 ч.ч.;

• орехи – 1 ч.ч.;

• брашно – 3 ч.ч.;

• конфитюр – 3 с.л., по избор;

• сода за хляб – 1 ч.л.;

• кисело мляко – 1 с.л.;

• ванилия – 1 бр. на прах;

• какао – 1 ч.л., по желание.

Начин на приготвяне:

Когато разбиете яйцата, не забравяйте да добавите червеното вино, а след това захарта. Именно тази напитка прави чудеса. Бъркайте сместа, докато кристалите захар не се разтворят напълно. За целта може да ползвате дървена лъжица или тел, не е нужно да изваждате миксера от кутията му.

След това идва ред на орехите, олиото, конфитюра и млякото, с разтворената в него сода.

Накрая прибавете пресятото брашно и ванилиите. Може да добавите и една лъжица какао, но не е задължително.

Бъркайте старателно и не позволявайте да останат бучки. Когато сместа е готова, прехвърлете я в тавичка, предварително покрита с хартия за печене. Печете кекса в загрята на 180-200 градуса фурна. Проверете с дървен шиш дали е готов.

Когато го извадите от фурната, оставете го да изстине и едва след това го разрежете на парчета.

Бабиният кекс с червено вино е готов. Да ви е сладко!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки
Next: Най накрая вижте жената до Емо Чолаков, която той крие в сянка от 2 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.