Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки
  • Новини

Трагедията е неописуема. 16-годишно момиче се самоуби след подигравки

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
shaehhnasnhash.jpg

Атаките били заради гаджето й

16-годишно момиче се самоуби, а причината да посегне на живота си е тормоз от нейните съученички. Още по-фрапиращото е, че те би трябвало да са добри приятелки, тъй като са били и съотборнички в местния отбор по хокей на лед в град Палм Харбър (щат Флорида).

Адът за Маккена Браун започнал, след като тя започнала връзка с бивше гадже на една от съученичките си и дори му пратила своя непринудена снимка. Фотографията обаче попаднала именно в бившата на момчето и тя бързо я разпространила сред своите приятелки, предаде новини.бг.

Тогава започнал и психически тормоз от тяхна страна. Постоянните коментари и намеци в социалните мрежи били придружени и от други действия при личните им срещи в училище и на тренировки.

Не изпускай тези оферти:

„Ти си нищожество“, „Сама си виновна за всичко“ и „Надяваме се, никога повече да не те видим“ са част от най-леките обиди към Маккена Браун. В резултат на атаката тя не издържала психически и отнела живота си.

Психическото състояние на Браун и без това било сериозно разклатено, тъй като две години по-рано тя била жертва на насилване и още не се била възстановила от травмата.

Съотборничките, които са я тормозели, са отстранени от местния отбор и от училището. Те обаче дори и тогава не показали, че съжаляват за поведението си.

Още криминални новини:

По обвинение на Софийска градска прокуратура (СГП) в заседание на Софийски градски съд (СГС) обвиняемият В. Г., се призна за виновен в извършването на две престъпления, засягащи обществените отношения, които осигуряват транспортната безопасност, съобщиха от СГП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 2 септември 2022 г. в гр. Сливен обвиняемият управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За него на обвиняемия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден!

Същевременно обвиняемият си е служил с табела с регистрационен номер, издадена за друг автомобил, различен от този, на който била поставена. Извършеното е престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и за него на обвиняемия е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 23 от НК на обвиняемия е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от 3 години и към него са присъединени наказанията „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 1000 лв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България плаче. Почина журналистката Йовка Йовчева
Next: Най-евтината вечеря, с която всеки път преяждаме у нас. Тази вкусотия си заслужава всеки да знае, няма равна просто

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.