Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…
  • Новини

Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
dfbfdbfjgfjfgnhgng.png

Потвърдена е смъртта на 24 души при мощното земетресение, разтърсило Япония. Това съобщи информационна агенция Киодо, като се позова на властите в префектура Ишикава, предаде АФП.

По данни на местните власти сред загиналите има седем жертви в градската болница на Вадзима.

В град Вадзима, разположен в най-силно засегнатата от земетресението префектура Ишикава, само в един от кварталите са изгорели повече от 100 сгради, предаде японската телевизия Ен Ейч Кей (NHK).

Правителството съобщи, че около 1000 души са били настанени в база на военновъздушните сили във Вадзима и са снабдени с одеяла, вода и храна.

Япония бе засегната вчера от серия мощни земетресения, като най-силното от тях достигна магнитуд 7,6 и причини наранявания и щети, принуждавайки властите да издадат и предупреждения за цунами.

Японската метеорологична служба отмени днес предупрежденията за цунами. По нейни данни земетресението е предизвикало вълни с височина около 1,2 м в района на град Вадзима, а на други места са регистрирани вълни под 1 м височина.

В същото време стана ясно, че няма данни за пострадали българи при мощния трус от 7,6 по Рихтер в Япония, който стана на 1 януари. Това каза посланикът ни в Япония Мариета Арабаджиева, цитирана от bTV.

„Нямаме отправени молби за съдействие. В посолството ни функционира 24-часов дежурен телефон“, каза тя.

„Очакванията бяха за цунами с височина 5 м, постепенно бяха понижени до 3 м. В действителност бреговете на Япония бяха ударени от вълни с височина около 120 см. Към днешна дата всички предупреждения за цунами са отменени“, каза още Мариета Арабаджиева.

Тя обаче призова българските граждани в Япония да се следят страницата на японската метеорологична служба и японските канали за актуална информация.

„В следващите 7-10 дни се очакват последващи трусове. Очакванията са за силни земетресения с магнитуд около 7. Очакват е и силни дъждове, които също биха затруднили положението“, обясни посланикът ни в Япония.

„В страната има много стройна система за реакция при бедствени положения. Япония е свикнала да живее с природните бедствия и в такива ситуации се действа по книга. И в този случай японските власти много бързо предприеха действия по евакуация на гражданите“, посочи Мариета Арабаджиева.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В САЙТА НИ НА ЖИВО!

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавата ще дава големи стимули при закупуването на електромобили, ето какви
Next: Нова трагедия в първите часове на 2024 г. почерни България

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.