Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…
  • Новини

Най-черната вест дойде от Япония, а ще става и по-страшно, зоват българите да…

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
dfbfdbfjgfjfgnhgng.png

Потвърдена е смъртта на 24 души при мощното земетресение, разтърсило Япония. Това съобщи информационна агенция Киодо, като се позова на властите в префектура Ишикава, предаде АФП.

По данни на местните власти сред загиналите има седем жертви в градската болница на Вадзима.

В град Вадзима, разположен в най-силно засегнатата от земетресението префектура Ишикава, само в един от кварталите са изгорели повече от 100 сгради, предаде японската телевизия Ен Ейч Кей (NHK).

Правителството съобщи, че около 1000 души са били настанени в база на военновъздушните сили във Вадзима и са снабдени с одеяла, вода и храна.

Япония бе засегната вчера от серия мощни земетресения, като най-силното от тях достигна магнитуд 7,6 и причини наранявания и щети, принуждавайки властите да издадат и предупреждения за цунами.

Японската метеорологична служба отмени днес предупрежденията за цунами. По нейни данни земетресението е предизвикало вълни с височина около 1,2 м в района на град Вадзима, а на други места са регистрирани вълни под 1 м височина.

В същото време стана ясно, че няма данни за пострадали българи при мощния трус от 7,6 по Рихтер в Япония, който стана на 1 януари. Това каза посланикът ни в Япония Мариета Арабаджиева, цитирана от bTV.

„Нямаме отправени молби за съдействие. В посолството ни функционира 24-часов дежурен телефон“, каза тя.

„Очакванията бяха за цунами с височина 5 м, постепенно бяха понижени до 3 м. В действителност бреговете на Япония бяха ударени от вълни с височина около 120 см. Към днешна дата всички предупреждения за цунами са отменени“, каза още Мариета Арабаджиева.

Тя обаче призова българските граждани в Япония да се следят страницата на японската метеорологична служба и японските канали за актуална информация.

„В следващите 7-10 дни се очакват последващи трусове. Очакванията са за силни земетресения с магнитуд около 7. Очакват е и силни дъждове, които също биха затруднили положението“, обясни посланикът ни в Япония.

„В страната има много стройна система за реакция при бедствени положения. Япония е свикнала да живее с природните бедствия и в такива ситуации се действа по книга. И в този случай японските власти много бързо предприеха действия по евакуация на гражданите“, посочи Мариета Арабаджиева.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В САЙТА НИ НА ЖИВО!

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавата ще дава големи стимули при закупуването на електромобили, ето какви
Next: Нова трагедия в първите часове на 2024 г. почерни България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.