Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида
  • Новини

Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
rwqrowqdosofksdkjfgsdfgfd.png

Тонове злато лежат в района на българската база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида.

Участниците в поредната 32-а наша антарктическа експедиция ще продължат проучванията.

Засега обаче докато изтече мораториумът до 2045 г., добивът на полезни изкопаеми на Ледения континент е забранен, каза за „Телеграф“ ръководителят на полярната ни програма проф. Христо Пимпирев.

Вече втора година в нашата мисия участва и българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Отплаване

След броени дни – на 8 ноември, той ще отплава след тържествена церемония от пристанище Варна, натоварен до краен предел с огромно количество строителни материали и хранителни припаси. На борда му вече са качени около 80 тона метални конструкции и специални панели, с които ще бъде продължено строителството на новата лаборатория на остров Ливингстън.

При предишната експедиция бяла положени фундаментите на постройката, сега тя трябва да бъде довършена в груб строеж и практически да бъде затворена, посочи проф. Пимпирев. Ако това не се случи, рискуваме силните ветрове и виелици през тамошния зимен сезон, който е по време на тукашното лято, да я отнесат.

Лабораторията ще ни постави на картата на Антарктида редом с най-големите държави с бази в района и ще позволи да се развиват научни изследвания в партньорство и с чужди участници.

Финансирането е в пъти по-скромно в сравнение с други държави, осигурява се по националната програма за полярни изследвания и поне до вчера не всички средства бяха постъпили. Новата лаборатория е така проектирана, че да прекрачим с нея и в следващия 22-ри век, каза проф. Христо Пимпирев.

Екипаж

Корабът ни ще потегли от България само с екипаж от професионални военни моряци начело с капитан втори ранг Николай Данаилов. Той ще мине Босфора и Дарданелите и ще спре за кратко в испанското пристанище Картахена.

Там ще зареди гориво и храна и ще се отправи на дълго плаване през Атлантика чак до Аржентина. Ще има още една спирка на пристанището в Мар дел Плата и после в Ушуая. Там на борда ще се качи първата група български полярници – основно строители, но и учени. Корабът ще ги отведе направо на българската база на остров Ливингстън.

Очаква се това да се случи преди Коледа. Базата ще бъде раззимена и ще започне строителството на научната лаборатория. Пътят с кораба до Антарктида в едната посока отнема 45-50 дни.

Български антарктически институт

Този сезон към нашата база на три етапа ще пътуват общо 40 българи. Ще се работи по 10 научни проекта в различни области. Освен продължаване на проучванията за залежи от злато и други ценни метали ще вървят и геоложки, ихтиоложки, океаноложки и др. изследвания.
Проекти

Ще има голямо изпитание на остров Смит. Това е непристъпен остров, най-високият в района на Южношетландския архипелаг, и българи ще се опитат да го изкачат за първи път. Заради това в състава на експедицията са включени двама от най-известните наши алпинисти – покорители на Еверест – Кирил Досков и Дойчин Боянов. Изследванията там могат да донесат изненадващи данни за произхода на Антарктида, посочи още проф. Пимпирев.

Ще се работи и по проекта „Звуците на Антарктида“ за записване на естествените звуци на континента и вплитането им в авторски композиции.
Карат ледена риба чак до Пловдив

Една от задачите на 32-рата ни експедиция до Антарктида е да се опита да докара в България живи обитатели от ледените води на Южния океан.

При предишната мисия това не можа да стане, тъй като уловените екземпляри, които тръгнаха с нашия кораб в специален аквариум, не успяха да издържат преминаването през екватора и умряха.

Сега целта е да бъдат уловени нототения (т. нар. антарктическа треска) и ледена риба, които да стигнат чак до Природонаучния музей в Пловдив, където има подготвени специални условия за тях. Нототенията прилича на голямо попче, а ледената риба е уникална с това, че поради ниските температури на морската вода – около 0 градуса – кръвта й не е червена, а бяла.

Така музеят в Пловдив, ако всичко върви нормално, ще стане първият в света, далече от морето, представящ такива живи обитатели на полярните води.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да разберем дали ни подслушват и дали ни е хакнат телефона – всички трябва да знаете тези КОДОВЕ
Next: Андрей Арнаудов е бил в самолета на ужасите, отклонен от летище София, ето какво разказа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.