Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида
  • Новини

Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
rwqrowqdosofksdkjfgsdfgfd.png

Тонове злато лежат в района на българската база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида.

Участниците в поредната 32-а наша антарктическа експедиция ще продължат проучванията.

Засега обаче докато изтече мораториумът до 2045 г., добивът на полезни изкопаеми на Ледения континент е забранен, каза за „Телеграф“ ръководителят на полярната ни програма проф. Христо Пимпирев.

Вече втора година в нашата мисия участва и българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Отплаване

След броени дни – на 8 ноември, той ще отплава след тържествена церемония от пристанище Варна, натоварен до краен предел с огромно количество строителни материали и хранителни припаси. На борда му вече са качени около 80 тона метални конструкции и специални панели, с които ще бъде продължено строителството на новата лаборатория на остров Ливингстън.

При предишната експедиция бяла положени фундаментите на постройката, сега тя трябва да бъде довършена в груб строеж и практически да бъде затворена, посочи проф. Пимпирев. Ако това не се случи, рискуваме силните ветрове и виелици през тамошния зимен сезон, който е по време на тукашното лято, да я отнесат.

Лабораторията ще ни постави на картата на Антарктида редом с най-големите държави с бази в района и ще позволи да се развиват научни изследвания в партньорство и с чужди участници.

Финансирането е в пъти по-скромно в сравнение с други държави, осигурява се по националната програма за полярни изследвания и поне до вчера не всички средства бяха постъпили. Новата лаборатория е така проектирана, че да прекрачим с нея и в следващия 22-ри век, каза проф. Христо Пимпирев.

Екипаж

Корабът ни ще потегли от България само с екипаж от професионални военни моряци начело с капитан втори ранг Николай Данаилов. Той ще мине Босфора и Дарданелите и ще спре за кратко в испанското пристанище Картахена.

Там ще зареди гориво и храна и ще се отправи на дълго плаване през Атлантика чак до Аржентина. Ще има още една спирка на пристанището в Мар дел Плата и после в Ушуая. Там на борда ще се качи първата група български полярници – основно строители, но и учени. Корабът ще ги отведе направо на българската база на остров Ливингстън.

Очаква се това да се случи преди Коледа. Базата ще бъде раззимена и ще започне строителството на научната лаборатория. Пътят с кораба до Антарктида в едната посока отнема 45-50 дни.

Български антарктически институт

Този сезон към нашата база на три етапа ще пътуват общо 40 българи. Ще се работи по 10 научни проекта в различни области. Освен продължаване на проучванията за залежи от злато и други ценни метали ще вървят и геоложки, ихтиоложки, океаноложки и др. изследвания.
Проекти

Ще има голямо изпитание на остров Смит. Това е непристъпен остров, най-високият в района на Южношетландския архипелаг, и българи ще се опитат да го изкачат за първи път. Заради това в състава на експедицията са включени двама от най-известните наши алпинисти – покорители на Еверест – Кирил Досков и Дойчин Боянов. Изследванията там могат да донесат изненадващи данни за произхода на Антарктида, посочи още проф. Пимпирев.

Ще се работи и по проекта „Звуците на Антарктида“ за записване на естествените звуци на континента и вплитането им в авторски композиции.
Карат ледена риба чак до Пловдив

Една от задачите на 32-рата ни експедиция до Антарктида е да се опита да докара в България живи обитатели от ледените води на Южния океан.

При предишната мисия това не можа да стане, тъй като уловените екземпляри, които тръгнаха с нашия кораб в специален аквариум, не успяха да издържат преминаването през екватора и умряха.

Сега целта е да бъдат уловени нототения (т. нар. антарктическа треска) и ледена риба, които да стигнат чак до Природонаучния музей в Пловдив, където има подготвени специални условия за тях. Нототенията прилича на голямо попче, а ледената риба е уникална с това, че поради ниските температури на морската вода – около 0 градуса – кръвта й не е червена, а бяла.

Така музеят в Пловдив, ако всичко върви нормално, ще стане първият в света, далече от морето, представящ такива живи обитатели на полярните води.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да разберем дали ни подслушват и дали ни е хакнат телефона – всички трябва да знаете тези КОДОВЕ
Next: Андрей Арнаудов е бил в самолета на ужасите, отклонен от летище София, ето какво разказа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.