Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На дъното на 124-метрова фуния в океана откриха нещо, което разтревожи учените
  • Новини

На дъното на 124-метрова фуния в океана откриха нещо, което разтревожи учените

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
fqwuqwnwqrnaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Учените отидоха до прекрасната морска фуния, разположена на 70 километра от Белиз и наречена Голямата синя дупка. По време на експедицията изследователите откриха нещо вълнуващо и много обезпокоително.

Известно е, че тази уникална океанска фуния, дълбока 124 метра, се е образувала по време на поредица от заледявания между 153 000 и 15 000 години, когато морското равнище е било много по-ниско. Тези мистериозни дълбини в крайна сметка се превърнаха в култово място за гмуркане, а популярността им беше улеснена от гмурканията на френския океански изследовател Жак Кусто в началото на 70-те години.

Уви, дори тези някога чисти води не са били имунизирани от човешкото влияние и замърсяване, както се вижда от неочакваните находки, открити по време на експедицията, пише Express. По време на изследването две подводници бяха изпратени в дълбините, за да създадат 3D карта на Голямата синя дупка с помощта на сонарно сканиране. По време на гмуркането обаче учените откриха и морски отломки, и телата на двама мъртви водолази.

Известно е, че експедицията е организирана от Aquatica Submarines с финансовата подкрепа на партньори и се проведе от 27 ноември до 13 декември 2018 г. По време на експедицията учените направиха две дузини гмуркания, като взеха със себе си различни пътници. Целта на експедицията беше да се изследва зловещата дупка, като част от мисията дори беше излъчена на живо по Discovery Channel.

Според президента на Aquatica Submarines Харви Флеминг успехът на експедицията е бил невероятен, в резултат на което учените са успели да покажат на целия свят магията на Голямата синя дупка. Освен това изследователите отбелязват, че констатациите са още едно напомняне, че човечеството трябва да работи усилено, за да спаси нашите океани.

Имайте предвид, че Голямата синя дупка е обвита в известна мистерия – по-рано се предполагаше, че тук дори живеят „древни чудовища“. Но истинските чудовища, изправени пред океана, се оказаха хората. Факт е, че по време на гмуркането на дъното на фунията учените откриха пластмасови бутилки и други отпадъци.
голяма сграда в синя дупкацял екран

Диаметърът на фунията е 318 метра, а дълбочината й е 124 метра.

Авторите на експедицията се надяват, че откритият от тях боклук ще бъде още едно напомняне, че човечеството трябва да спре да използва пластмаса, тъй като тя вече се е превърнала в огромна заплаха за океана – много пластмасов боклук се съхранява на дъното на земните океани и морските животни постоянно умират от микропластмаса.

Друга любопитна особеност на Голямата синя дупка, която изследователите откриха, беше слой от сероводород. Смята се, че този химикал се е натрупвал във фунията от векове. Той е изключително токсичен, тъй като инхибира клетъчното дишане, подобно на цианида. От само себе си се разбира, че под този слой учените не са видели нищо живо, въпреки че са забелязали телата на двама водолази, както и раци, черупки и други същества, които са се търкаляли в тази дупка и са се задушили.

Превод: GlasNews

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ се отричат от Вежди Рашидов?
Next: Динко изненада Районния съд: Ще предложа работа и подслон на просяка. Не е редно да лъже

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.