Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На това място паднал ангел лекува хора, отписани от лекарите
  • Новини

На това място паднал ангел лекува хора, отписани от лекарите

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
sdghdfjdfjfdgfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В България има много чудотворни места, на които се случват необясними неща, като могат да бъдат класифицирани като чудеса. Обикновено тези места са обвити в легенди и митове, но е факт, че те помагат на хората.

 

Днес ще ви представим още едно такова място. Става дума за кърджалийското село Резбарци.

 

Там са положени мощи на светец, които помагат на редица хора, на които дори лекарите не са успели да помогнат. Според местните мюсюлмански легенди на това място паднал великан.

 

Според други легенди това всъщност е гробът на патриарх Евтимий, защото са намерени свещенически атрибути в гроба. Така или иначе хората там вярват, че този „паднал ангел“, както го наричат, помага на всеки, който се нуждае от помощ. Същото твърди и една баба, която живее в региона.

ТЯ РАЗКАЗВА, ЧЕ КОГАТО БИЛА МАЛКА, В СЕЛО РЕЗБАРЦИ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ЗАСЕЛВАТ ХОРА ОТ БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ.
Тя ги описва като „забравени и от Бога“. Но откакто се заселили в местността на този паднал ангел, те бързо успели да се съвземат и да изградят добър живот за себе си. В момента на гроба ходят основно хора от Северна България, които се нуждаят от изцеление.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО СЕЛО РЕЗБАРЦИ И ПАРАКЛИСА „СВЕТИ СПАС“?

Резбарци е село в община Кърджали. Намира се само на 4 км. от центъра на град Кърджали и през последните години се е обособило като един от неговите квартали. Отстои на 32 км източно от град Ардино, на 14 км северно от град Момчилград, на 252 км югозападно от град Бургас и на 250 км югоизточно от столицата София.

Село Резбарци се разполага в полите на Източните Родопи, между язовирите по поречието на река Арда – язовир “Кърджали” и язовир “Студен кладенец”. Надморската височина на село Резбарци е 281 метра. Лятото тук е топло и горещо, а зимата – мека и краткотрайна.

 

Селото разполага с редовен автобусен транспорт от и до различни части на град Кърджали. Населението му наброява 696 души съгласно преброяването през м. февруари 2011 година.

 

Селото е електрифицирано, водоснабдено и с изградени съобщителни мрежи. Има кметство, дежурен полицейски инспектор, общопрактикуващ лекар, православен храм и различни търговски обекти. В непосредствена близост се намира единствената в областта Професионална гимназия по селско и горско стопанство – гр. Кърджали. В общинския център Кърджали има учебни и болнични заведения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Звездев обикаля България с кемпер, тенджери и тигани! Храни три гърла с цената на много труд
Next: Хороскоп за седмицата 27 март – 2 април: СКОРПИОН – неочаквани парични постъпления; РИБИ – нови романтични познанства

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.