Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На това място паднал ангел лекува хора, отписани от лекарите
  • Новини

На това място паднал ангел лекува хора, отписани от лекарите

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
sdghdfjdfjfdgfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В България има много чудотворни места, на които се случват необясними неща, като могат да бъдат класифицирани като чудеса. Обикновено тези места са обвити в легенди и митове, но е факт, че те помагат на хората.

 

Днес ще ви представим още едно такова място. Става дума за кърджалийското село Резбарци.

 

Там са положени мощи на светец, които помагат на редица хора, на които дори лекарите не са успели да помогнат. Според местните мюсюлмански легенди на това място паднал великан.

 

Според други легенди това всъщност е гробът на патриарх Евтимий, защото са намерени свещенически атрибути в гроба. Така или иначе хората там вярват, че този „паднал ангел“, както го наричат, помага на всеки, който се нуждае от помощ. Същото твърди и една баба, която живее в региона.

ТЯ РАЗКАЗВА, ЧЕ КОГАТО БИЛА МАЛКА, В СЕЛО РЕЗБАРЦИ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ЗАСЕЛВАТ ХОРА ОТ БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ.
Тя ги описва като „забравени и от Бога“. Но откакто се заселили в местността на този паднал ангел, те бързо успели да се съвземат и да изградят добър живот за себе си. В момента на гроба ходят основно хора от Северна България, които се нуждаят от изцеление.

КАК ДА СТИГНЕМ ДО СЕЛО РЕЗБАРЦИ И ПАРАКЛИСА „СВЕТИ СПАС“?

Резбарци е село в община Кърджали. Намира се само на 4 км. от центъра на град Кърджали и през последните години се е обособило като един от неговите квартали. Отстои на 32 км източно от град Ардино, на 14 км северно от град Момчилград, на 252 км югозападно от град Бургас и на 250 км югоизточно от столицата София.

Село Резбарци се разполага в полите на Източните Родопи, между язовирите по поречието на река Арда – язовир “Кърджали” и язовир “Студен кладенец”. Надморската височина на село Резбарци е 281 метра. Лятото тук е топло и горещо, а зимата – мека и краткотрайна.

 

Селото разполага с редовен автобусен транспорт от и до различни части на град Кърджали. Населението му наброява 696 души съгласно преброяването през м. февруари 2011 година.

 

Селото е електрифицирано, водоснабдено и с изградени съобщителни мрежи. Има кметство, дежурен полицейски инспектор, общопрактикуващ лекар, православен храм и различни търговски обекти. В непосредствена близост се намира единствената в областта Професионална гимназия по селско и горско стопанство – гр. Кърджали. В общинския център Кърджали има учебни и болнични заведения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Звездев обикаля България с кемпер, тенджери и тигани! Храни три гърла с цената на много труд
Next: Хороскоп за седмицата 27 март – 2 април: СКОРПИОН – неочаквани парични постъпления; РИБИ – нови романтични познанства

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.