Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Като на кино протича животът на цигуларя Васко Василев, който преди дни отбеляза с концерт в София своята 50-а годишнина. Едва на 7, Васко стъпва на сцената на зала „България“ като солист на Българския камерен оркестър, а вече 26 години е концертмайстор на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и е най-младият цигулар, заел тази длъжност в историята на театъра, припомня. Едновременно с това на сцената си партнира с едни от най-големите имена в поп музиката, сред които Стинг и Мадона.
Списъкът с броя на концертите му по цял свят е дълъг, както и този с отличията му от най-големите международни конкурси за цигулка. А през годините е работил и записвал с музиканти от ранга на Пласидо Доминго, Стинг, Лучано Павароти, Зукеро, Лили Иванова, Ванеса Мей… Една от първите знаменитости, до които се е докоснал обаче, е великата българска актриса Невена Коканова.
„От малък съм общувал с известни личности – бях на 7-8, когато снимахме филма „Слънце над детството“ и моя майка в него беше Невена Коканова.
Знаех колко популярна и обичана е, но и някак подсъзнателно усещах, че ние работим заедно. Разбира се, си бях и истинско дете – пътувахме на снимки заедно и помня, че тя ме заведе при една гледачка на ръка. Жената погледна дланта ми и каза, че ще живея като цар, но няма да имам пари… И по някакъв начин позна – пътувам, отсядам в скъпи хотели, концертирам в прекрасни зали, имам най-мечтаната публика за един артист, но не съм се окупирал в имоти, жилища, скъпи коли и всичко, което е признак на богатство в света в момента“, признава Васко в интервю за „Ева“.
Той вярва, че срещата с Коканова е сред съдбоносните в живота му, срещи, в които всъщност няма нищо случайно. „Да, вярвам, че няма нищо случайно. Най-вече що се отнася до срещите с хората – това са най-големите подаръци в живота ми. Опитвам се да живея леко, не правя сериозни равносметки и големи планове, предпочитам да нямам очаквания, да съм гъвкав, да приемам без драми каквото дойде“, разказва още виртуозът.
Васко Василев: Когато заминах за Москва на 8 г., трябваше да забравя, че съм детето чудо
Популярният по цял свят цигулар Васко Василев отпразнува своя 50-годишен юбилей. Той избра да отбележи повода с българските си фенове и направи концерт навръх рождения си ден – 14 октомври, в София. На следващия ден в ранни зори отпътува от страната ни за поредните си музикални ангажименти.
Наричан детето чудо, още като невръстно хлапе заминава да учи цигулка в Москва. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, с който редовно свири и като солист. Свирил е с много световни знаменитости, сред които Стинг, Майкъл Джексън, Мадона, Пласидо Доминго. Васко Василев даде интервю за 24 часа.
Празнувахте много хубав юбилей – 50 години, какво виждате, когато се обръщате назад?
Празник… и напред, и назад виждам усмивки, музика, вдъхновение, дестинации, любими хора… много ноти…
Направихте концерт в София навръх рождения си ден.
Да, подготвих за българската публика една разходка.
По време на строгите ограничителни мерки хората си дадоха сметка за много неща. Какво спечелихте и изгубихте вие по време на изолацията?
Опитвам се да мисля позитивно – научих много неща в друга посока в моята професия. Дооборудвах си студиото, научих се как да записвам сам, да правя микс, да снимам видео. Нищо от това не ми беше излишно, така че всъщност вярвам, че всичко е въпрос на гледна точка в този живот.
Колко е труден в момента животът на един музикант? В Италия имаше протест-пърформанс на всички, свързани с този бизнес.
Откровено казано, мисля, че доста музиканти ще загубят работата си или поне няма да имат възможност да я практикуват както преди, но може би така ще се отсеят пък само най-добрите. Много е трудно за цялата индустрия – наблюдавайки бегло нещата в България и по-задълбочено в Англия, смятам, че тук е доста по-оптимистично в момента.
От друга страна, не мисля, че дори толкова голямо изпитание е в състояние да зачеркне един толкова голям отрасъл като шоубизнеса, т.е. рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Не обичам да драматизирам – ще се наложи да мислим, да сме гъвкави, да отстъпваме пред кризата, но това не означава да спрем да опитваме и да се адаптираме към всичко, което предстои. Като вечен оптимист вярвам, че е за добро и че рано или късно нещата ще си дойдат по местата.
Какво ви предстои след София?
Още на другия ден след концерта излетях за Валенсия, където ме чакат няколко срещи за финални уточнения на един важен предстоящ запис. Свързано е и с видеопродукция, която пък е ключова за нов проект, върху който работим. Надявам се хората да сме достатъчно разумни и внимателни, да спазваме това, за което призовават лекарите – маски, дистанция, дисциплина и лична хигиена, за да не задълбочаваме проблема и да можем поне мъничко да се движим и работим.
До този момент кои са били най-тежките и най-хубавите години в професионално отношение?
Като се обръщам през рамо да търся такива моменти, ми е все по-трудно да ги разделя, може би
защото най-тежките са били основа за най-хубавите впоследствие. Например, беше ми тежко на 8 г., когато заминах от София за Москва и попаднах на професорката си по цигулка – проф. Майя Самуиловна Глезарова. За да се занимава с мен, тя постави условие да забравя всичко, което знам до момента.
А аз отидох там след професионална плоча от “Балкантон” зад гърба си, след главна роля в детски игрален филм с Невена Коканова, след роля на голяма сцена в Народния театър, след концерти като солист на сцената на зала “България”. Отидох като детето чудо, а тя ме накара да забравя за чудото и да стана детето с цигулката. Тогава беше тежко, но след това се оказа най-доброто решение, което и до днес ми помага в подготовката на нов репертоар и при динамичната смяна на различни музикални програми.
А в личен план?
В личен план е като при всеки нормален човек – тежките моменти са свързани със загуба на близки хора или проблеми със здравето на хората, които обичаме, но извън това всъщност животът е прекрасен.
Пуснахте музикален фото-албум, разкажете малко повече за него.
Това е проект на Христо Русев, цялата инициатива и идея са негови. С Христо се познаваме от доста години. В началото бягаше от училище, за да снима по време на моите концерти, постепенно се превърна в изключителен професионалист като фотограф. Преди около година ми разказа за тази идея и аз веднага я приех. Той ме придружи по време на турнетата ми в Испания, Англия, Япония и последното национално турне в България. Повече кадри са от тези 4 държави и сега, като ги видях подредени, смятам, че наистина е свършил страхотна работа, която благодарение на професионализма на екипа на “Книгомания” е факт в най-добрия възможен вид.
Избирайки снимки за фото-албума, с какви спомени са свързани кадрите?
В този фотоалбум аз съм само обект, цялата идейна концепция и селекция на кадрите са на неговия автор – фотографа Христо Русев. Албумът е неговата гледна точка към мен, неговият разказ. За мен беше голямо удоволствие да се видя през обектива му и подходих с детинско любопитство. Не съм се бъркал нито в избора, нито в решенията му.
Миналата година разказахте, че искате да се научите да свирите на фламенко китара, но ви трябва свободно време. Използвахте ли периода на изолацията за тази своя мечта?
Не, не ми остана време. Не искам да има нова изолация, но ако се наложи, може би това ще е 2-рият етап?
Коя е музиката, която искате да изсвирите, а още не сте успели?
О, има огромно количество музика, която не съм изсвирил. Всичко ми е интересно, любопитно, особено извън класическата музика – поп, рок, филмова музика. Има много интересна музика, която може да бъде интерпретирана на цигулка.
Направихте поредица концерти с фламенко музика. Какво следва?
Знам ли, може би някакъв друг танц. Танго или валс, а защо не ръченица.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: