Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България
  • Новини

Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
mrerarlarkakralr.jpg

В отговор на българските действия, Москва експулсира 14 български дипломати, съобщи руското външно министерство, цитирано от ТАСС. България потвърди информацията.

„Убедени сме, че неприятелските действия по отношение на Русия нямат нищо общо с националните интереси на България и нейния народ“, заявиха от руското МВнР.

Българският посланик Атанас Кръстин е бил поканен във външното министерство, където му е била връчена нота от руското дипломатическо представителство за обявяване на 14 служители на дипломатическите мисии и консулските служби на България в Русия за персони нон грата, гласи официалната информация.
Русия за отношенията с България: Едно от най-ниските нива за цялата ни дълга обща история

Русия смята, че експулсирането на руски дипломати от България нанася значителни щети на отношенията между страните и показва по-нататъшна „деградация на Запада“.

„Смятаме, че подобни действия не само нанасят значителни щети на традиционните връзки между нашите страни, нарушават правата на сънародниците, загубили достъп до консулски услуги, но и свидетелстват за по-нататъшната деградация на колективния Запад, който е готов да пожертва интересите на партньорите, за да навреди на Русия“, се казва в изявлението на дипломатическата мисия.

На 28 юни тогавашният премиер в оставка Кирил Петков съобщи, че взето решение за експулсиране на 70 руски дипломати и служители в посолството. На 3 юли те бяха извозени с три автобуса до „Летище София“. От там руснаците отлетяха за родината си с два самолета на Руската Федерация с хуманитарен статут.

Изтъкнатите причини варираха от обвинения в шпионаж до необходимостта от реципрочност на броя на руските служители в София и българските в Русия.

Още тогава Москва предупреди, че ще предприеме ответни мерки.

Малко по-късно през деня от Външното ни министерство потвърдиха информацията.

„Посланикът на Република България в Москва Атанас Кръстин е бил поканен на среща в Министерството на външните работи на Руската федерация днес, където е уведомен, че четирима български дипломати и десет технически служители от дипломатическите ни представителства в Москва, Санкт-Петербург и Екатеринбург, както и от Центъра на промишлеността на Република България в Москва са обявени за персона нон грата. Те следва да напуснат страната в срок до 120 часа.

Руската страна е информирала, че предприема тази мярка в отговор на решението на българската страна от 28.06.2022 г. за намаляване на числеността на персонала на руските представителства у нас във връзка с действия, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения“, съобщиха от МВнР.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силен тътен, хвърчащи ламарини и писъци: Зрелищна катастрофа в София, попилени са 5 коли
Next: Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.