Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България
  • Новини

Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
mrerarlarkakralr.jpg

В отговор на българските действия, Москва експулсира 14 български дипломати, съобщи руското външно министерство, цитирано от ТАСС. България потвърди информацията.

„Убедени сме, че неприятелските действия по отношение на Русия нямат нищо общо с националните интереси на България и нейния народ“, заявиха от руското МВнР.

Българският посланик Атанас Кръстин е бил поканен във външното министерство, където му е била връчена нота от руското дипломатическо представителство за обявяване на 14 служители на дипломатическите мисии и консулските служби на България в Русия за персони нон грата, гласи официалната информация.
Русия за отношенията с България: Едно от най-ниските нива за цялата ни дълга обща история

Русия смята, че експулсирането на руски дипломати от България нанася значителни щети на отношенията между страните и показва по-нататъшна „деградация на Запада“.

„Смятаме, че подобни действия не само нанасят значителни щети на традиционните връзки между нашите страни, нарушават правата на сънародниците, загубили достъп до консулски услуги, но и свидетелстват за по-нататъшната деградация на колективния Запад, който е готов да пожертва интересите на партньорите, за да навреди на Русия“, се казва в изявлението на дипломатическата мисия.

На 28 юни тогавашният премиер в оставка Кирил Петков съобщи, че взето решение за експулсиране на 70 руски дипломати и служители в посолството. На 3 юли те бяха извозени с три автобуса до „Летище София“. От там руснаците отлетяха за родината си с два самолета на Руската Федерация с хуманитарен статут.

Изтъкнатите причини варираха от обвинения в шпионаж до необходимостта от реципрочност на броя на руските служители в София и българските в Русия.

Още тогава Москва предупреди, че ще предприеме ответни мерки.

Малко по-късно през деня от Външното ни министерство потвърдиха информацията.

„Посланикът на Република България в Москва Атанас Кръстин е бил поканен на среща в Министерството на външните работи на Руската федерация днес, където е уведомен, че четирима български дипломати и десет технически служители от дипломатическите ни представителства в Москва, Санкт-Петербург и Екатеринбург, както и от Центъра на промишлеността на Република България в Москва са обявени за персона нон грата. Те следва да напуснат страната в срок до 120 часа.

Руската страна е информирала, че предприема тази мярка в отговор на решението на българската страна от 28.06.2022 г. за намаляване на числеността на персонала на руските представителства у нас във връзка с действия, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения“, съобщиха от МВнР.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силен тътен, хвърчащи ламарини и писъци: Зрелищна катастрофа в София, попилени са 5 коли
Next: Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.