Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нидал Алгафари: Писна ми, ще Ви разкажа истината за задкулисието в Ергенът 2
  • Новини

Нидал Алгафари: Писна ми, ще Ви разкажа истината за задкулисието в Ергенът 2

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
nnidasidaksdlasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Приятели, вчера изгледах новото предаване за сватосване. Днес чета многото коментари и повечето са крайно отрицателни.

Т.е. продуцентите са постигнали целта си. Интересът е предизвикан. Лудото обръщане на внимание от всякакви капацитети е налице. Тези коментари ще предизвикат и негледалите първото издание да се кльофнат през телевизорите за следващото“.

Една от култовите участнички в „Ергенът 2“ – Габи, която привлече вниманието на много от зрителите.

Така Нидал Алгафари – кинорежисьор и писател коментира снощното начало на „Ергенът“. И добавя:

„Какво е добре да се гледа в този формат? Първото е изборът на продуцентите? Можеха да изберат много красиви, много чаровни, много интересни момичета, много умни и интелигентни момичета, които да са с друго възпитание. Едно е да търсиш във виртуалните и улични вертепи шантонерки, друго е да са от университети.

Кой каквото търсил, това намерил, казва народната мъдрост. Второто е, подадените реплики от сценаристите. Изговаряните думички, фрази и цели изречения са видно привнесени в празноглавието на повечето кифли. Тази сценарна намеса цели да покаже момичетата в светлина, която им се иска на сценаристите и продуцентите. Т.е. това са мечтите или представите им за момичетата.

Трето е сценарно-продуценското желание за пошло поведение с цел да създадат поне в началото измислени от тях конфликти, познавайки вече психиката на повечето участнички.

Четвъртото е поведението на „ергенът“. Явно след много дубли – повторения, са успели режисьорите да извадят абсолютна неадекватност на главният им герой. Реакциите на почуда, възхищение, нежност, топлина и мъжественост го окарикатуриха.

Пето са странните подаръци и репликите към тях от участничките. Това не са реплики, даже и на най-неуките, необразованите и трудно връзващи изречения в „махалата“, камо ли на момичета, каквито им се иска да ни ги представят участничките.

Шесто, авторите, продуцентите, сценаристите и режисьорите показват собствената си комплексарщина от нежния пол.

Приятели, над 90% от момичета и жените, не само в България, а и в целия свят, не са такива, както искат авторите да ни ги представят. Но да се опиташ чрез окарикатуряването на, кое по-добро, кое по-не такова, момиче е обида за по-голямата част от половината човечество.

Всички жени и момичета около мен, в моето обкръжение, в обществото, в което живея, не са такива. Около мен и в обществото в което се движа, вече десетилетия, жените са личности, силни, добри, борбени, трудещи се, знаещи и можещи. Може не всички да са научни работници, но са поне природно интелигентни.

Та след като изгледах първото издание на предаването, разбрах само, че участвалите в този телевизионен пасквил са неразбрани хора, имащи нужда от специализирана психотерапевтична помощ, преди да се усетят организациите за защита на жените да ги погнат, както само те могат“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас
Next: Василиевата молитва е най-силната срещу негативни въздействия! Ето какво и как да направите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.