Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас
  • Новини

Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
basbasodiaskdaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Купувачи декларират готовност да се включат в потребителски бойкот, пише БНР.

„Българинът, когато е изправен до стената, тогава сме най-сплотени. Явно още не е дошло това време – да сме до стената.“

„Идва ми не знам какво да ги направя. В България вече затънахме като нация.“

„Аз също правя бойкот, в известна степен обаче. Например ето това няма да го купя, защото само допреди два месеца цената беше наполовина.“

„Трябва да се вдигнат масово хората, индивидуално не става.“

Много от хората, които не вярват в силата на обществото и ефекта от бойкота,се върнаха към неотдавнашната практика да запалят колата и да отскочат до най-близката община в РСМ – Делчево, за да синапазаруват храна с по-истински вкус. 90 процента отстоките там, и то в големите им магазини, са от техни производители. Въпреки че и там цените се повишиха, не могат да стигнат тези в България.

Все по-отчетлива е тенденцията благоевградчани да пазаруват от т.нар. фермерски магазини. Освен чедават парите на производителя, знаят какво е и качеството. Два пъти в седмицата се радват и на промоции. И няма как да ги излъжат, защото в квартала всеки помни цената.

„По-качествен е продуктът и цените са по-добри, отколкото в големите вериги магазини.“

 

„Хората се ориентират към чистото, българското и така трябва да бъде. Трябва да уважаваме нашите производители. Като потребител избягвам да пазарувам в големите магазини, защото там е малко и психологически всичко направено. Влезеш – едно на промоция, но аз го виждам без промоцията: реалната цена му е това.“

„Защото е прясно млякото, затова. Заради качеството, а там е с химия. Малките магазини, за да може големите да ги фалираме, да ги махнем. Или ако има голям, да е български, с български стоки.“

Преди дни Съюзът на потребителите в Гърция посъветва да се ограничи купуването на млечни продукти. Тези продукти са с 50-80% по-скъпи спрямо миналата година.

 

„Цените са почти бутикови. Да си купиш литър мляко или килограм сирене в Гърция вече е голям лукс“, отбеляза кореспондентът на БНР в Гърция Катя Пеева.

Тя уточни, че е бил публикуван черен списък с вериги за хранителни продукти, а само една от тези вериги е била глобена с 319 000 евро. Има регистрирани разлики включително между цените на щандовете и тези на касата.

Не може да е популизъм, когато цената на една стока за една седмица се увеличава два пъти, коментира журналистът.

А как е извън нашите граници – в Гърция и Франция?

Във Франция тепърва ще се реализира предлаган потенциален таван на цените за 50 стоки от първа необходимост.

Инфлацията е тласнала цените на храните главозамайващо нагоре, което нажежава допълнително напрегнатата социална обстановка. Французите очакват „червения март – нови, кървави цени от следващия месец“, посочи кореспондентът на БНР в Париж Юлия Талева.

 

„Ценовият шок вече удря френските домакинства въпреки всички усилия. Потреблението на хранителни стоки много е намаляло, а това променя и потребителските навици. Изчислява се, че на едно четиричленно семейство с две деца не достигат около 476 евро, за да се изхранва пълноценно и да живее добре. Ситуацията е много взриоопасна.“

Според френските управляващи обаче няма опасност от нов драстичен скок. Предстоят срещи с търговци в опит да се смекчи ударът на инфлацията.

За 7 март е насрочена нова национална стачка, а синдикалните лидери призовават за пълно блокиране на държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-зловещото село с призраци в България: Село Шишенци във Видинско
Next: Нидал Алгафари: Писна ми, ще Ви разкажа истината за задкулисието в Ергенът 2

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.