Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си
  • Новини

Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
gsfhdfghtrhtrhtr.png

Земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер бе регистрирано в Източна Турция, съобщи Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Епицентърът на труса е бил в район Онишубат в окръг Кахраманмараш и е отчетен на дълбочина 11,03 километра.

Министърът на вътрешните работи Али Йерликая в изявлението си в своя акаунт в социалните медии съобщи: „При земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер в Кахраманмараш, всички екипи на нашите съответни институции, особено АФАД, започнаха работа по преглеждане на терена.

Засега няма информация за жертви, ранени и сериозни материални щети. Има уплаха сред хората в Кахраманмараш, като някои излязоха пред домовете си в очакване на вторични трусове.“
Екипи

В публикацията, направена от Губернаторството на Кахраманмараш в акаунта на X в социалните медии, беше отбелязано следното:

„Към момента няма негативна ситуация след земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер, което се случи в 18.23 часа в нашия район Онишубат. Работата на терен продължава от нашите екипи.“

Кахраманмараш бе епицентър на земетресенията от 6 февруари, описани като „бедствието на века“, при което загинаха над 50 000 души, а стотици хиляди семейства станаха без дом.

В рамките на кампанията „Турция едно сърце“ турското правителство планира да достави до края на годината 9800 жилища за пострадалите от земетресението граждани на района.

В момента продължава строителството на едноетажни къщи от 127 квадратни метра, състоящи се от 3 стаи и 1 хол в селските квартали, от една страна, и жилищни кооперации, планирани като партер плюс 3, 4 и 5 етажи, в градовете продължават.
Бедствие

Губернаторът на Кахраманмараш Мюкерем Юнлуер заяви пред Анадолската агенция, че всички звена работят ден и нощ, за да гарантират, че на пострадалите от бедствието няма да им липсва нищо.

Напомняйки, че градът е сред най-засегнатите от бедствието селища, Юнлуер допълни:

„Пострадалите от бедствието ще бъдат настанени безопасно в новите си домове, които са построени по съвременни методи, като се обмисля всеки детайл. В момента продължава строителството на 20 хиляди апартамента.

Те са в центровете на градовете. Планираме да приключим 8 хиляди от тях до края на годината и да ги раздадем на нашите отговарящи на условията граждани. Около 10 хиляди от тях са в селските райони.“

Губернаторът Юнлюер отбеляза, че другите сгради ще бъдат завършени до юни 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си геният Живко Иванов – художникът
Next: Баща изпадна в шок след диагнозата на детето си в Самоков и се ядоса

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.