Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си
  • Новини

Ново земетресение разлюля Турция, изплашени хора напуснаха домовете си

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
gsfhdfghtrhtrhtr.png

Земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер бе регистрирано в Източна Турция, съобщи Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Епицентърът на труса е бил в район Онишубат в окръг Кахраманмараш и е отчетен на дълбочина 11,03 километра.

Министърът на вътрешните работи Али Йерликая в изявлението си в своя акаунт в социалните медии съобщи: „При земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер в Кахраманмараш, всички екипи на нашите съответни институции, особено АФАД, започнаха работа по преглеждане на терена.

Засега няма информация за жертви, ранени и сериозни материални щети. Има уплаха сред хората в Кахраманмараш, като някои излязоха пред домовете си в очакване на вторични трусове.“
Екипи

В публикацията, направена от Губернаторството на Кахраманмараш в акаунта на X в социалните медии, беше отбелязано следното:

„Към момента няма негативна ситуация след земетресението с магнитуд 4,3 по Рихтер, което се случи в 18.23 часа в нашия район Онишубат. Работата на терен продължава от нашите екипи.“

Кахраманмараш бе епицентър на земетресенията от 6 февруари, описани като „бедствието на века“, при което загинаха над 50 000 души, а стотици хиляди семейства станаха без дом.

В рамките на кампанията „Турция едно сърце“ турското правителство планира да достави до края на годината 9800 жилища за пострадалите от земетресението граждани на района.

В момента продължава строителството на едноетажни къщи от 127 квадратни метра, състоящи се от 3 стаи и 1 хол в селските квартали, от една страна, и жилищни кооперации, планирани като партер плюс 3, 4 и 5 етажи, в градовете продължават.
Бедствие

Губернаторът на Кахраманмараш Мюкерем Юнлуер заяви пред Анадолската агенция, че всички звена работят ден и нощ, за да гарантират, че на пострадалите от бедствието няма да им липсва нищо.

Напомняйки, че градът е сред най-засегнатите от бедствието селища, Юнлуер допълни:

„Пострадалите от бедствието ще бъдат настанени безопасно в новите си домове, които са построени по съвременни методи, като се обмисля всеки детайл. В момента продължава строителството на 20 хиляди апартамента.

Те са в центровете на градовете. Планираме да приключим 8 хиляди от тях до края на годината и да ги раздадем на нашите отговарящи на условията граждани. Около 10 хиляди от тях са в селските райони.“

Губернаторът Юнлюер отбеляза, че другите сгради ще бъдат завършени до юни 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си геният Живко Иванов – художникът
Next: Баща изпадна в шок след диагнозата на детето си в Самоков и се ядоса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.