Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОВО: Убиха брутално Мирка и сина й в София! Запалиха целия блок за да потулят
  • Новини

НОВО: Убиха брутално Мирка и сина й в София! Запалиха целия блок за да потулят

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
mirakskraskrkasr.jpg

Престъплението е извършено в кв. „Банишора“

Жестоко двойно убийство, прикрито с пожар, е разкрито от екип от криминалисти от СДВР и ГДНП преди часове, предава Нова

В полунощ на 10 октомври е получен сигнал за пожар в кв. „Банишора“. След потушаването на пламъците, огнеборците се натъкнали на силно обгорените тела на мъж и жена с неустановена все още самоличност. Разследващите установили, че пожарът е умишлен.

Последвалото разследване и аутопсия на жертвите доказва, че двамата са убити, като има и насоченост за самоличността им.

Не изпускай тези оферти:

Преди часове предполагаемият убиец е арестуван след няколкодневно издирване. Изяснява се мотивът на действията му. Работи се и по версията грабеж.

От Софийската градска прокуратура заявиха , че по случая има образувано досъдебно производство за палеж, но повече информация категорично отказаха да дадат заради изрична забрана от наблюдаващия прокурор.

Към 16 ч. в прокуратурата не са постъпвали нови данни по случая от СДВР. Нямат информация и за задържан.

Съседите на загиналата пенсионерка и нейния син още от самото имали съмнение, че не става дума за инцидент. Мирка се грижила за сина си в апартамента от няколко години, тъй като бил инвалид. Често ги посещавал рехабилитатор.

„Идваха рехабилитатори, за да се раздвижва. Имаха чипове от майка му”, сподели съседът Иван.

По разказа на съседи, възможно е мотивът за престъплението да е пари. Неотдавна Мирка и сина й продали апартамент в центъра на София.

Още криминални:

И лекарство за синузит дава положителен резултат за наркотици. Това каза по NOVA Генади Тенев, зам.-председател на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите на работещите в МВР (СФСМВР).

Той увери, че федерацията подкрепя тестването на униформените, но не одобрява начина, по който това се прави. „Има доста обезпокояващи неща, да не кажем и незаконосъобразни”, смята той.

По думите на Тенев тестовете, с които се взимат проби, са същите, с които полицаите проверяват и шофьорите, а те често давали неверни резултати.

Синдикалистът обяви, че вече има служители на реда, които са дали положителен резултат при тестването за наркотици. Това обаче се дължало на лекарства, които приемат.

„Първо ще излезе фактът, че в МВР се използват лекарства за успокояване, което от години нашата организация е правила два пъти изследване и сме го подчертавали – от високия стрес и натоварване, но това се крие от МВР. Сега ще излязат и тези резултати от тестовете”, категоричен е Тенев.

Още криминални:

Мъжът, взел заложник в Стражица в неделя, е тормозил съседите си и преди. Хората живеещи в района настояват държавата да се погрижи за него и ако трябва да бъде приет за лечение в Психиатрия, предаде Нова телевизия.

„Носи боклуци във входа. Една вечер се прибрахме с жена ми и той стоеше пред вратата с брадва. Попитах го какво прави, а той отговори, че просто си стои”, разказа Десислав, съсед на мъжа.

„Живее тук от една година. Проблемите започнаха веднага. Развали покрива на блока, всичко се намокри при първия дъжд. След това поиска от нас 5000 лв., за да го оправи. Има странно и арогантно поведение. Възрастните хора и майките с деца се страхуват да излизат. Кара с много висока скорост в междублоковото пространство. Дори не знам дали има книжка. Викал съм полиция няколко пъти, защото през нощта реже с флекс дърва”, каза в ефира на „Здравей, България”, друг съсед на мъжа.

Психично болният мъж е задържан за 72 часа. Повдигнато му е обвинение за притежание на незаконно оръжие.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокат Ангелов и комшията Росен се скараха за битовизъм, последва екшън като по филмите
Next: Картечен изстрел взриви центъра на София! Посред бял ден ликвидираха най-богатия българин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.