Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов удар за Георги, който обезобрази Дебора! Дори да отърве затвора остава без дом и семейство
  • Новини

Нов удар за Георги, който обезобрази Дебора! Дори да отърве затвора остава без дом и семейство

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
debuuruqwrkq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Николаев Георгиев от Стара Загора, който се прочу с жестокостта си към 18-годишната Дебора Михайлова, която обръсна и наряза, търпи лоши дни. Животът му се срина, след като бе разкрит като извършител на зверствата.

Преди няколко дни стана ясно, че охранителят е станал жертва на мъжки ласки зад решетките. Там той е в ролята на жена, но нещо още по-лошо му се случи навън.

Съпругата му Кристина го е зарязала и възнамерява да подаде молба за развод. Дори се заричала да отнеме завинаги 4-годишната им дъщеря от него и да не му позволява да я вижда, защото е садист.

Първоначално Крис отказвала да приеме, че нейният Жоро е способен на такова злодеяние, но след като се убедила с факти, решила, че е под заплаха, ако остане с него и иска да се разделят.

„Криси е в шок, защото у тях Георги е такъв добряк. Толкова е тих и мил с нея и детето, а се оказа, че може да е чудовище, потресени сме всички”, разкрива близка до жената на Жоро.

Все още не е ясно каква присъда ще получи охранителят, но по всяка вероятност няма да отговаря на справедливостта. Дори може да не лежи ефективно, което е нелепо.

Жена му е потресена и от факта, че изобщо не е знаела, че има любовница, при това толкова малка на възраст. За 5 години обаче той й бил кръшнал неведнъж.

Двойката е женена от 2018 г.. При развод Георги ще бъде съкрушен, защото жилището, в което живеят, е купено с ипотечен кредит.

Той ще трябва да напусне апартамента, тъй като детето ще остане при майката, но ще продължи да плаща ипотеката.

Източник: Crimesbg.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна прокоба! Точно две години след Хамстера, отново през август си отиде и Трактора! Ексклузивни снимки от мястото на екзекуцията
Next: Майката на Алексей Петров със смряващи думи за екзекуцията, а брат му

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.