Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нострадамус предсказал смъртта на Елизабет II и крах на монархията
  • Новини

Нострадамус предсказал смъртта на Елизабет II и крах на монархията

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
nososotaotars.jpg

Легендарният астролог Нострадамус е направил пророчество за точния момент, в който британската кралица Елизабет II ще почине и крахът на монархията след нея.

Предсказанието му е записано в книгата на британския писател Марио Рийдинг „Нострадамус: Пълни пророчества за бъдещето“, уточнява „Телеграф“.

Нострадамус прогнозира, че нейно величество ще умре през 2022 г. на 97 години (Елизабет II почина на 96 г., бел. ред.), след което най-големият ѝ син Чарлз ще се възкачи на трона и ще стане крал Чарлз III.

Според книгата на Рийдинг обаче Чарлз скоро ще абдикира от трона.

Не изпускай тези оферти:

За 2022 г. Нострадамус е предсказал тежки природни катаклизми, началото на нова световна война и сбогуването на една кралица, което ще предизвика световен хаос и борби за власт, както и падането на метеорит, икономически колапс и земетресения.

В началото на годината във форума Above Top Secret – един от най-популярните сайтове за конспиративни теории, се спекулираше, че едно от пророчествата на Нострадамус, публикувано през 1555 г., пасва идеално на момента, в който се намира британската монархия. В своя текст Century 8 Quatrain 97 Нострадамус постулира:

„В края на войната великите сили се променят. Близо до брега се раждат три красиви деца. Те ще погубят хората, когато станат пълнолетни. Те ще променят кралството и ще видят, че то няма да расте повече.“

Как да тълкуваме текстовете на Нострадамус? Специалистите смятат, че децата са принцовете Уилям, Хари и принцеса Беатрис – внуците на кралица Елизабет II и принц Филип.

Войната е тази за Фолклендските острови, които Обединеното кралство оспорва с Аржентина през 1982 г. Любопитно е, че седем дни след края на конфликта принцеса Даяна ражда Уилям, първородния си син.

Брегът, споменат от Нострадамус, може да се отнася до река Темза, която пресича Лондон, или Атлантическия океан, който заобикаля Обединеното кралство и е основен ключ към британската идентичност като островна държава.

Така пророчеството би било предупреждение, че след смъртта на кралицата британската монархия ще бъде обречена да изчезне.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Между Царев дол и Търновци: 56-годишен мъж се размаза в преминаващ кон, загина в касапницата
Next: Този път наглостта на двойния убиец Семерджиев мина всички граници, вижте само какво изсипа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.