Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ
  • Новини

Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
gererarsbasb.jpg

По думите му партията е подготвила цели 7 имена за бъдещ министър-председател

Имаме седем предложения за премиер в зависимост от това кой ще подкрепи правителството.

Не е либерално да дискутираме това мъже или жени са. Обсъждат се много имена и това е нормално, не сме в „Хогуортс“. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син в ефира на Нова телевизия.

По думите му ГЕРБ е бил напълно наясно какво следва след последните избори и колко тежка ще е ситуацията и преговорите за съставяне на кабинет.

Не изпускай тези оферти:

„Според това какво ще е представено като преговорна форма и каква подкрепа ще имат политиките, ще изберем човек. Човек се избира след като се реши каква работа ще се върши, а не обратното, не мислите ли“, запита Дилов, но не отговори дали сред спряганите имена е и това на Борисов.

„Имаме да решаваме наистина спешни неща“, категоричен е той.

Дилов смята, че парламент ще има поне докато не се приемат нужните закони по „Плана за възстановяване“. Според него е по-добре, че Асен Василев не е на власт, защото досега страната ни щеше да е изтеглила още дългове, а лихвите да скачат значително.


Още политика:

„Когато отстъпваш от принципите си, компромис може да се направи за дадане позиция, за дадено мнение, но в момента, в който направиш компромис, който нарушава фундаментални принципи, това вече е примирение, договорка.

Първата стъпка е разговорите да стават публично, за да започне да се гради доверие между партиите, да се гради доверие на гражданието към самия процес на вземане на решения от партиите“. Това заяви Асен Василев от „Продължаваме промяната“ в „Седмицата“ по Дарик радио.

„Видяхте и вчера при избора на г-н Рашидов. Излезе г-н Цонев и каза: Ама ние на Председателския съвет се разбрахме нещо. Хората нямат представител. Ако тези разговори бяха публични, нямаше нужда някой да ги преразказва в залата. Говоря за това, към което призовахме, всичките дискусии да се случват в зала,“ категоричен бе Василев.

„Ние избрахме една фасада, не избрахме човек, който има опита и е комптетентен да води НС. Ние избрахме човек, който няма да пречи, но това не е ролята на парламента.

И да сложиш фасада и зад нея да се опитваш да прокарваш политики, това не е нормално. За съжаление виждаме, че и г-н Радев е залитнал в тази посока с някои от министрите си в този кабинет, които са там пионки. Този модел на управление е изключително порочен“ коментира Василев.

Относно срещите, които бившия президен Росен Плевнелие и Соломон Паси водят в парламента в събота, Василев коментира, че „решенията за парламентарна група на ГЕРБ не се вземат в парламента, видяхме една снимка, че се вземат на футболното игрище с телефонно обаждане. Това е моделът, срещу който се борим“ заяви Василев.

Той обясни, че председателят на НС определя дневния ред, разпределя кои законопроекти кога ще тръгнат към комисии. „Най-грубо казано той задава законодателството, което ще бъде гледано. Ясно казахме, че няма да подкрепим ГЕРБ, ние сме опозиция.“

Според него те не са си осигурили подкрепа, за да се гласува за техния кандидат.

„Що се отнася до коалиция ПП, ДБ и „Възраждане“ там по-скоро коалиция няма. ДБ също гласува различно от нас за част от кандидатите, които бяха предложени“.

На въпрос дали има смисъл в този парламент, Василев отговори, че той е реално отражение на това къде сме ние като общество. „Ако тези разделения в обществото не се преодолеят, това няма да реши проблемите на България.

В този парламент, с тази представителна извадка, е полезно да се случва процес на разговор, за да може обществето да реши накъде иска да тръгне. В един момент за кратък период имахме посока да влезе в ЕС и НАТО, сега няма посока и въртим в кръг, седим и само се оглеждаме. Много е важно да се проведе тази дискусия в НС.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
Next: Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.