Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ
  • Новини

Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
gererarsbasb.jpg

По думите му партията е подготвила цели 7 имена за бъдещ министър-председател

Имаме седем предложения за премиер в зависимост от това кой ще подкрепи правителството.

Не е либерално да дискутираме това мъже или жени са. Обсъждат се много имена и това е нормално, не сме в „Хогуортс“. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син в ефира на Нова телевизия.

По думите му ГЕРБ е бил напълно наясно какво следва след последните избори и колко тежка ще е ситуацията и преговорите за съставяне на кабинет.

Не изпускай тези оферти:

„Според това какво ще е представено като преговорна форма и каква подкрепа ще имат политиките, ще изберем човек. Човек се избира след като се реши каква работа ще се върши, а не обратното, не мислите ли“, запита Дилов, но не отговори дали сред спряганите имена е и това на Борисов.

„Имаме да решаваме наистина спешни неща“, категоричен е той.

Дилов смята, че парламент ще има поне докато не се приемат нужните закони по „Плана за възстановяване“. Според него е по-добре, че Асен Василев не е на власт, защото досега страната ни щеше да е изтеглила още дългове, а лихвите да скачат значително.


Още политика:

„Когато отстъпваш от принципите си, компромис може да се направи за дадане позиция, за дадено мнение, но в момента, в който направиш компромис, който нарушава фундаментални принципи, това вече е примирение, договорка.

Първата стъпка е разговорите да стават публично, за да започне да се гради доверие между партиите, да се гради доверие на гражданието към самия процес на вземане на решения от партиите“. Това заяви Асен Василев от „Продължаваме промяната“ в „Седмицата“ по Дарик радио.

„Видяхте и вчера при избора на г-н Рашидов. Излезе г-н Цонев и каза: Ама ние на Председателския съвет се разбрахме нещо. Хората нямат представител. Ако тези разговори бяха публични, нямаше нужда някой да ги преразказва в залата. Говоря за това, към което призовахме, всичките дискусии да се случват в зала,“ категоричен бе Василев.

„Ние избрахме една фасада, не избрахме човек, който има опита и е комптетентен да води НС. Ние избрахме човек, който няма да пречи, но това не е ролята на парламента.

И да сложиш фасада и зад нея да се опитваш да прокарваш политики, това не е нормално. За съжаление виждаме, че и г-н Радев е залитнал в тази посока с някои от министрите си в този кабинет, които са там пионки. Този модел на управление е изключително порочен“ коментира Василев.

Относно срещите, които бившия президен Росен Плевнелие и Соломон Паси водят в парламента в събота, Василев коментира, че „решенията за парламентарна група на ГЕРБ не се вземат в парламента, видяхме една снимка, че се вземат на футболното игрище с телефонно обаждане. Това е моделът, срещу който се борим“ заяви Василев.

Той обясни, че председателят на НС определя дневния ред, разпределя кои законопроекти кога ще тръгнат към комисии. „Най-грубо казано той задава законодателството, което ще бъде гледано. Ясно казахме, че няма да подкрепим ГЕРБ, ние сме опозиция.“

Според него те не са си осигурили подкрепа, за да се гласува за техния кандидат.

„Що се отнася до коалиция ПП, ДБ и „Възраждане“ там по-скоро коалиция няма. ДБ също гласува различно от нас за част от кандидатите, които бяха предложени“.

На въпрос дали има смисъл в този парламент, Василев отговори, че той е реално отражение на това къде сме ние като общество. „Ако тези разделения в обществото не се преодолеят, това няма да реши проблемите на България.

В този парламент, с тази представителна извадка, е полезно да се случва процес на разговор, за да може обществето да реши накъде иска да тръгне. В един момент за кратък период имахме посока да влезе в ЕС и НАТО, сега няма посока и въртим в кръг, седим и само се оглеждаме. Много е важно да се проведе тази дискусия в НС.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
Next: Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.