Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Отиде си Елисавета Котова
  • Без категория

Отиде си Елисавета Котова

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_18

Дългогодишният борец за правата на децата с диабет ни напусна след повече от 20 години отдадена работа

Елисавета Котова, основател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет и неуморен защитник на техните права, ни напусна. Тя беше сред първите активисти в България, посветили живота си на борбата за по-добри условия за децата с диабет, предаде Дунав мост

Преди повече от две десетилетия Котова положи основите на организацията, която днес е един от най-важните защитници на правата на децата и младежите с диабет в страната.

„Тя не просто създаде „Националната асоциация на децата и младите хора с диабет“, но и до край следваше каузата на живота си – да се бори неуморно за по-добро бъдеще за всяко ‘малко захарче'“, сподели Наталия Маева, председател на Управителния съвет на Българския съюз на помощните предприемачески начинания (БСППН).

Сред основните каузи на Елисавета Котова през годините беше осигуряването на достъп до консумативи и медикаменти, необходими за достойния и пълноценен живот на хората с диабет. Тя работеше неуморно за гарантиране на правата им и повишаване на качеството им на живот.

Делото ѝ оставя трайна следа в сферата на защитата на правата на децата с диабет и техните семейства в България.

Continue Reading

Previous: Татяна и Володя се ожениха преди три години. Съпругът ѝ работи в полицията
Next: Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.