Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница
  • Без категория

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_25

Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница. Според първата рецепта зърното се измива в няколко води преди да се свари, а според втората рецепта зърното се вари за кратко, отцежда се от тази вода и се налива нова, студена вода и това се повтаря 4 пъти.

Кой от методите ще изберете – зависи от собствените ви предпочитания и това, какви са традициите, които спазва вашето семейство.

Всеки регион има свой собствен начин за приготвяне на жито за Задушница и ако вашият начин се различава от описания, споделете го в коментар за читателите на „За Жената“.

ПЪРВА РЕЦЕПТА

Тази рецепта е доказано различна от останалите и се приготвя от поколения в едно семейство. Най-добрата рецепта за Жито за Задушница  с орехи крие няколко тайни при приготвянето й, а ние ще обясним подробно всички стъпки.

Всяко зърно, освен духовна стойност за домакините и гостите на празника, трябва да бъде и вкусно, за да може чрез него да се получат както материални, така и духовни блага.

Продукти:

  • 500 г бяло жито
  • 400 г кристална захар
  • 400 г смлени орехи
  • 2 пакетчета ванилова захар (20 г)
  • щипка индийско орехче – по желание
  • канела

Ако не харесвате аромата на индийско орехче, можете да го пропуснете, тъй като дава интензивен аромат (затова се добавя малко). Важно е да използвате бяла пшеница и да си набавите възможно най-вкусните орехи, добре почистени и без черупки.

Приготвяне:

Почистете половин килограм жито от камъчета и мръсотия, след което го поставете в тенджера под налягане и го залейте с вода. Покрийте и оставете така една нощ. На следващия ден прецедете накиснатото жито и го изплакнете в няколко води, за да отстраните всички замърсявания, и го сварете добре в тенджера под налягане.

Когато житото се свари, оставете да изстине и докато е още хладко, прецедете, но не го изплаквайте със студена вода, както правят някои. Това е една от тайните – пшеничното нишесте трябва да остане със зърното.

След като житото е прецедено, докато е още хладко, го смелете в блендер, кухненски робот или друга машина за мелене, която имате. Не е нужно да се смила прекалено ситно и да стане на пюре, а по-скоро да е едро смляно и да има обем. Това е втората тайна за най-добрата рецепта за жито.

жито помен

Снимка: Pinterest

Смляното жито, което трябва да е още хладко, се смесва със захарта и орехите, по желание се добавят ванилова захар и индийско орехче. Разбъркайте добре житото. Смесването на житото, ядките и захарта става на ръка. Това е третата тайна, защо тази рецепта е най-добрата за жито за помен .

Накрая житото се поръсва отгоре с натрошени орехи и се украсява под формата на кръст от цели орехи (или както вие предпочитате).

жито Задушница

Снимка: Pinterest

Следващата рецепта, която ще прочетете е на Снежана, която я приготвя ден преди празника.

ВТОРА РЕЦЕПТА

Продукти: 

  • 300 г бяло жито
  • 300 г смлени орехи
  • около 250 г захар (на вкус)
  • малко ванилова захар
  • малко индийско орехче за овкусяване
  • канела (на вкус)
  • цитрусови кори

Приготвяне: 

Житото трябва да се почисти добре от мръсотията и да се измие под течаща вода. Поставете го в по-голям съд (защото при варенето ще набъбне и ще увеличи обема си), след което го сложете на огъня да заври. От момента на кипене се оставя да поври 5 минути, след което се отцежда (зърното остава в цедката).

Налейте нова студена вода и повторете процедурата общо четири пъти, за да изчистите водата. По време на варенето (след пет минути и прецеждане) някои зърна ще се отворят и това е добре, така трябва да бъде. Когато водата заври за четвърти път, тенджерата се сваля от котлона и се поставя на хладно място (не се излива тази вода), покрита с капак. Увийте я в одеяло и я оставете за няколко часа.

След това цялото жито ще бъде добре сварено. Прецедете зърното и запазете 200 мл от течността. След това го смелете. В голяма купа смесете смляното жито със смлените орехи (преди смилане заделете няколко за украса) и захарта. Добавете ванилова захар, щипка канела и щипка индийско орехче (може да пропуснете, ако не харесвате аромата му). По желание добавете и настъргана портокалова или лимонена кора – придават му прекрасен аромат.

рецепта жито

Снимка: Pinterest

За да е по-сочно житото, добавям още 200 мл от течността, в която се е варило (някои не го правят, а съм чела, че навремето домакините сушели свареното жито на кори, преди да го смелят). Опитайте на вкус и добавете още захар, ако е необходимо. След това сложете зърното в красива купа, поръсете със смлени орехи и украсете с половинки орехи.

идеалното жито за помен

Снимка: Pinterest

Continue Reading

Previous: Отиде си Елисавета Котова
Next: Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.