Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос
  • Без категория

Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_27

Чудни, дъхави милинки с аромат на масло, меки като памук и чудни на вкус! Рецептата е българска, но една турска домакиня я „подобри“ и публикува в своя кулинарен блог. Затова ги кръстихме Алтън милинки (или с други думи – „златни милинки“).

Няма по-голямо изкушение от тесто – опитайте по нашата рецепта. Ето какво ви трябва:

Алтън милинки

Продукти (чаша от 200 ml):

  • 1 чаша прясно мляко
  • 1 чаша гъсто кисело или квасено мляко
  • 1/2 чаша олио (100-120 мл)
  • 1 яйце + 1 белтък (запазете жълтъка)
  • 1 чаена лъжичка сол
  • 1 пакетче суха мая (10 г)
  • 5 чаши брашно +-

милинки с кашкавал

Снимка: YouTube

За плънката:

  • 100 г настърган или ситно нарязан кашкавал/чедър

За заливката:

  • 100 г разтопено масло
  • 1 жълтък

Приготвяне:

1. В дълбока купа смесете всички мокри съставки с маята (хладка или на стайна температура), след което постепенно добавете брашното и солта и замесете меко тесто, което съвсем леко да лепне по ръцете.

2. Покрийте и оставете на топло да втаса за 1 час или докато удвои обема си.

втасало тесто

Снимка: YouTube

3. След като изтече времето, извадете тестото върху леко набрашнена повърхност, премесете го внимателно и го разделете на 28-30 топки.

топчета от тесто

Снимка: YouTube

4. Сплескайте и отворете всяка топка с върховете на пръстите си, след това поставете плънката в средата и отново затворете тестото като топка.

плънка милинки

Снимка: YouTube

5. Подредете топчетата в намазнена тавичка и ги залейте с разтопено масло, към което сте добавили 1 жълтък.

милинки в тавата

Снимка: YouTube

милинки с масло

Снимка: YouTube

6. Включете фурната да загрява на 185 градуса и след като достигне температурата (за 10-15 минути), поставете милинките във фурната да пекат за 25-30 минути.

готови милинки

Снимка: YouTube

Готовите милинки извадете от фурната, оставете да се охладят леко, преди да ги разделите и поднесете.

милинки с плънка

Снимка: YouTube

пухкави милинки

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Ще ви представим две рецепти, или два начина за приготвяне на жито за Задушница
Next: Слави Трифонов с коментар по повод събитията от вчера: след снощи, светът вече не е същият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.