Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха в манастир забравена рецепта за здраво сърце, от преди 800 години-Актуална е и днес и помага на хората
  • Новини

Откриха в манастир забравена рецепта за здраво сърце, от преди 800 години-Актуална е и днес и помага на хората

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
hfdhfdbgfbgfbfgb.jpg

Това лекарство за сърце помага мигновено, укрепвайки организма по най-бързия начин!

Правилното функциониране на сърцето е много важно, защото от него зависи пряко здравето на човек. Много са болестите произтичат от сърдечно-съдовата система, поради което на нея трябва да се обръща специално внимание. Именно това е направила монахинята Хилдегард фон Бинген през 13-ти век.

Тя е измислила невероятна рецепта, създаваща чудно лекарство за сърце. С годините този лек е успял да бъде съхранен, но е бил забравен… до днес!

Рецепта:

Сипвате в една тенджера 10 бр. пресни стъбла магданоз, но без корена, заливайки ги с 1 л. домашно вино (червено или бяло). Добавяте 2 суп. лъж. чист винен оцет и всичко ври заедно за 10 мин. След това се слага 300 гр. истински пчелен мед и се вари още 4 минути.

След като сте направили всичко това, прецеждате получената напитка. Това трябва да стане веднага, докато още е топла. Сипвате я в бутилка, която преди това сте дезинфектирали със силен алкохол. По една чаша вечер преди лягане до свършването на напитката може да укрепи кръвоносните съдове и да бъде чудно лекарство за сърце.

Интересното е, че рецептата е изчезнала от общественото полезрение за близо 800 години, но е била съхранявана. Наскоро е била открита в манастира, където се е подвизавала монахинята. Виното отдавна е препоръчвано за сърцето, но само по чаша дневно. Разбира се, по повече се получава обратният ефект и алкохолът започва да вреди.

Магданозът пък е една от съставките, които се ползват при сваляне на високо кръвно налягане.

Пчелният мед носи множество ползи, когато е чист. Не е нужно да се обсъжда, че помага при всякакви болести, стига да е в определени количества, разбира се.

Благодарение на това лекарство за сърце , се укрепва прекрасно и имунната система, което го прави щит срещу доста болести.

Установено е, че ако човек го приема няколко пъти в годината, инфарктът е почти невъзможно да дойде при него пише doctorbg.net.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са 15-те най-лоялни породи кучета: Те ще направят всичко за собственика и семейството си
Next: Как са живели преди години нашите баби и дядовци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.