Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Откриха най-голямото находище на златна руда, намирано някога – стойността на открития благороден метал е 83 млрд. долара
  • Без категория

Откриха най-голямото находище на златна руда, намирано някога – стойността на открития благороден метал е 83 млрд. долара

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_13

В китайската провинция Хунан са открити златни залежи на стойност около 82,8 милиарда долара. Това съобщава РИА Новости, като се позовава на Геоложкия департамент на провинцията.

В златното находище Вангу в окръг Пинцзян, геолозите са открили повече от 40 златоносни жили, разположени на дълбочина над 2 км. В основната проучвателна зона те са открили 300,2 тона злато, като най-високото съдържание на златна руда е било 138 грама на тон.

“Мащабът на рудните залежи в златното находище Вангу е огромен. Смята се, че на дълбочина повече от 3 км, златните запаси ще възлизат на повече от хиляда тона, а стойността на ресурсите ще достигне 600 милиарда юана по текущи цени”, заявиха от Геоложкото управление.

Не е ясно точно колко бонза от ценната руда предстои да бъдат открити по света, като експертите са разделени по въпроса дали сме достигнали пика на златото.

Изковани в пещите на прегръщащите се звезди много преди Земята да се формира, блестящите жили на нашата планета са ограничен ресурс, който се утаява в продължение на еони, за да се превърне в лесно добиваем вид.

Въз основа на тези последни данни може да се окаже, че сме далеч от изчерпване на икономически жизнеспособните резерви. Пробите от ядра, взети в периферията на находището в Хунан, подсказват, че находището може да се простира дори по-далеч от първоначалните прогнози.

Годината беше забележителна за откритията на злато. През март един търсач на съкровища в Англия намери това, което се оценяваше като най-големия златен къс, намиран някога в страната.

А само преди два месеца изследвания на учени от Австралия откриха нов механизъм, който може да доведе до образуването на златото, предполагайки, че сеизмичната активност на земетресенията всъщност играе роля в създаването на големите самородни кюлчета.

Но това не е всичко. Освен че научават повече за естественото образуване на златото, учените изследват и нови неща, които могат да се направят за манипулиране на ценния ресурс.

Според прогнозите на експертите от Goldman Sachs, през 2025 г. цената на благородния метал може да нарасне до 3000 долара за тройунция. Тенденцията се обяснява с нарастващия обем на покупките на злато от страна на големите централни банки в света, и същевременно с по-ниските основни лихвени проценти.

Друг фактор за поскъпване на златото би могло да бъде политиката на новоизбрания президент Доналд Тръмп и провокираната от нея ескалация на търговското напрежение между САЩ и Китай.

По данни на Световния съвет по златото (WGC), глобалното търсене на злато само през третото тримесечие на 2024 г. се е увеличило с 5%. В същото време, като се изключат извънборсовите сделки, този показател остава на нивото от третото тримесечие на 2023 г. и възлиза на 1176,5 тона злато.

Continue Reading

Previous: На този пазар в България: Сиренето е само 10 лв. за килограм, а суджукът – 8 лв.
Next: Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.