Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От Възраждане хвърлиха тоталната петъчна бомба: Тежка авария в АЕЦ Козлодуй! Пленарната зала буквално се взриви
  • Новини

От Възраждане хвърлиха тоталната петъчна бомба: Тежка авария в АЕЦ Козлодуй! Пленарната зала буквално се взриви

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
caocoekceoceoceot.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Твърдения за сериозна авария в АЕЦ “Козлодуй” отправи от парламентарната трибуна Цончо Ганев от “Възраждане”. Управляващите отрекоха и обвиниха партията на Костадин Костадинов във всяване на паника.

Според Ганев по време на планов ремонт на един от блоковете е възникнал пожар след разлив на масло, но това е било скрито.

Вицепремиерът Асен Василев отрече да е имало подобен сигнал, или поне да му е докладвано за такъв. “Предполагам, че то най-вероятно не се е случвало или доклад не е стигнал до мен, защото ако има такъв сериозен инцидент, това би следвало да бъде докладвано”, заяви Василев. Той изтъкна, че при условие, че от Агенцията за ядрено регулиране не са сигнализирали правителството, означава, че подобен инцидент не е имало.

От “Има такъв народ” бяха по-крайни по отношение на твърдението за “сериозна авария в АЕЦ “Козлодуй”. “Това, което направи г-н Цончо Ганев граничи с престъпление, не може с лека ръка да се говори за авария, вие нямате идея за какво говорите, свалете си ръцете от АЕЦ “Козлодуй” и не си правете личния ПР с подобни простотии”, каза Виктория Василева от ИТН.

А от БСП обвиниха “Възраждане” във всяване на паника сред българския народ.

“Свързах се с АЕЦ “Козлодуй” – имало е задимяване във връзка с омасляване на топлоизолация, не е имало прекъсване на работата и такъв инцидент, за какъвто се говори.

Държа да се наложи възможно най-сериозното наказание за всяване на паника сред обществото, защото тези хора използват лъжата и страха, за да вадят политически дивиденти. Това са хора, които си играят със страха на гражданите и не трябва да се допуска в българския парламент”, каза Драгомир Стойнев от БСП.

“Истината винаги излиза наяве”, пък заяви лидерът на националистите Костадин Костадинов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: КАМЪНИТЕ ПАДАТ: Бие ни градушка като по Яворов. Апокалипис до септември
Next: Няма връщане назад: От смъртното си легло кралят на футбола Пеле заби отровната игла в сърцето на Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.