Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Още един българин загина в Украйна
  • Новини

Още един българин загина в Украйна

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
ukrasirnasnras.jpg

Бесарабски българин от Болградски район е загинал в защита на Донецка област, съобщават на Фейсбук страницата си от Городненската община. 50 годишният сержант Виктор Горбан, родом от българското село Нови Троян, е бил убит по време на изпълнение на бойна задача.

От Городненската община също така съобщават, че жителите ѝ ще посрещнат загиналия си сънародник, образувайки жив коридор от двете страни на пътя, за да го почетат, предава БТА.

„Героите не умират, те остават в сърцата ни! Виктор Горбан ще остане завинаги в паметта на всички нас. Прекланяме се пред неговия подвиг! Ще ви информираме допълнително за времето на погребението на загиналия герой“, написаха от общината в социалната мрежа Фейсбук.

Припомняме, че преди броени дни, други двама българи загинаха по време на изпълнение на бойни задачи в битките за Херсонска област.

Не изпускай тези оферти:

Още за войната в Украйна:

Според Американското разузнаване в Кремъл се оглеждат за наследник на Путин. Възможен ли е пуч?

„Това е най-лекият вариант, за да тръгне войната към деескалация и сядане на масата на преговорите. Ще бъде много трудно, силна е партията на „войната на ястребите“ – Кадиров, Медведев и др., които считат, че трябва войната да ескалира още повече, даже с приложение на тактическо ядрено оръжие“, коментира бившият представител на България в НАТО ген. Съби Събев в студиото на „Денят ON AIR“.

Той подчерта, че в момента има заповед от руските сили за преустановяване на нападенията срещу Донецк. Заради големите загуби бойният дух на руските войски вече е много нисък, има и дезертьори.

„Путин не може да загуби в тази война, може да настъпят промени, ако руската армия започне да се срива в Украйна, с по-големи загуби, повече територии. Когато тръгнат към Русия ковчезите с всички мобилизирани, ще има промяна в общественото мнение в Русия“, убеден е ген. Събев.

Експертът не вярва, че Путин ще прибегне до тактическо ядрено оръжие, защото и последствията за него ще бъдат големи.

„Русия ще бъде изключена от ООН – да използваш ядрено оръжие срещу неядрена държава тотално уронва всякакъв престиж, който е останал на Русия. Ще има оттегляне на подкрепата, дори от Китай и Индия“, прогнозира ген. Събев пред Bulgaria ON AIR.

Също така той не вярва, че ще има огледален отговор от НАТО и САЩ.

„Няма основание Русия да премине към ядрена опция, ако спазва националните си документи. Вероятността е нулева“, категоричен е бившият представител на България в НАТО.

Гостът изрази мнение, че Украйна се нуждае от допълнителна помощ за противовъздушна отбрана. А България е можела да осигури военна подкрепа.

„За съжаление, България се позиционира в изключително губеща и позорна позиция като страна членка на НАТО и ЕС. Можеше да се даде един дивизион самоходни артилерийски установки, 18, със съответните боеприпаси, един дивизион от системата С-300“, каза ген. Събев.

Коментира и замесването на България по темата за взрива на Кримския мост.

„България беше замесена, защото Русия ни счита за слабо звено на НАТО. Важно беше една натовска страна да бъде прикрепена към терористичен акт, саботажен акт, ако Украйна го е взривила. България трябваше още следващия ден да извика посланика и да поиска информация защо е замесена, а не да заема защитна позиция“, добави ген. Събев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влачил е 19-годишното момиче 20 метра. Разтърсващи разкрития за касапницата на България
Next: Бесен скандал разтърси ефира, Цветанка Ризова се видя в чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.