Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%
  • Новини

Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
pteksotoshko.jpg

Кирил Петков и Асен Василев създадоха нов вид корупционни схеми, съобщи Тошко Йорданов от “Има такъв народ” по Нова ТВ.

Пред “Труд” той поясни, че става въпрос основно за схеми в строителството.

Експерти в тази област обясниха, че за първи път, в нарушение на закона, са поставени посредници за фирмите, на които държавата дължи пари. Официално на дружествата е съобщено, че ще получат дължимите суми, или част от тях, но преди това междуведомствена комисия трябва да вземе решение.

Във въпросната комисия са назначени външни консултанти и юристи. По-късно към нея се добавя и антикорупционната комисия на НС, на която също са дадени правомощия да решава за плащанията. Най-нетърпеливите собственици на строителни фирми са били упътвани от междуведомствената комисия да търсят помощ от определени адвокатски кантори от приятелския кръг.

Срещу 10 процента от сумата по нови договори и 14% за стари вземания, канторите решавали проблемите на строителите. Адвокатите сключват договор да представляват фирмата пред АПИ, за да уредят плащанията.

Пътищари изчислиха, че до края на годината неразплатените суми по текущи ремонти и поддръжка ще са за 1,9 млрд. лв. “Пресметнете какъв би бил размерът на адвокатските хонорари върху тази сума”, призоваха строители.

Втората схема минава през зам.-министри в МРРБ. Независимо, че по закон министърът трябва да одобрява плащанията, с решение на Министерски съвет това се вменява на двама зам.-министри, назначени от квотата на “Продължаваме промяната”. Единият от тях – Ивайло Стайков е съсед на Асен Василев от Хасково, а също така и съдружник на Красимир Георгиев (Красьо Черничкия).

Стайков преди да стане зам.-министър е съветник в МРРБ и член на междуведомствената група, която решава на кой строител колко да даде от дължимите пари за ремонти.

Третата схема е свързана с Плана за възстановяване и устойчивост. Първоначалните варианти за получаване на сумите са били два – чрез грантове и заеми. Впоследствие, при преработване на плана грантовете отпаднали. Предвидено е сумите под 20 млн. лв., които ще получават фирми за проектите си, да минават през финансови къщи и през Фонда на фондовете.

Експерти обясниха, че с това било предвидено да се занимават финансови къщи от кръга на министър Даниел Лорер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си
Next: Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.