Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес
  • Новини

Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
pvlasodasodas.jpg

Пловдивчанка остана възхитена от онова, което видя днес на Българското Черноморие, видя Plovdiv24.bg.

„Прекрасни млади момичета и момчета, носещи българския дух в себе си“. Така жената лаконично коментира видяното.

Кадрите са направени на плаж „Каваци“ буквално преди няколко минути. За да се насладите изцяло на случката – изгледайте прикаченото видео, както и галерията със снимки от събитието.

 

Още от морето:

Морето обикновено поевтинява в края на август и през септември. Това винаги е било правило в туристическия бизнес, само че в обичайно време, когато всичко върви по план. Целта е да се удължи максимум сезонът, а някои курортисти да повторят и потретят плажа. Тази година обаче ще е различно – евтиното море се отлага чак за втората десетдневка на септември, а намаленията едва ли ще бъдат толкова осезаеми.

От 2020 година насам в туризма нищо не върви по план. Първо бе пандемията, ограниченията в пътуванията и страхът, сега пък е геополитическият проблем с войната в Украйна и галопиращите цени. Въпреки оживлението не дойдоха и очакваният брой туристи, защото заради песимистичните прогнози за тежка зима всеки мисли първо за хладилника и сметките, а после – за морска почивка. Инфлацията пък така надува цените на всичко, че етикетите се менят през ден.

При хотелското настаняване обаче е по-особено – ценоразписът се обявява в късната пролет и се правят резервации още тогава. Това е като сключен договор, който не бива да се променя. За групите от чужбина договорките с туроператорите, които ги водят, пък се правят още по-отрано. Всичко това е важно да се отбележи, защото хотелиерите не могат да пипат тези цени, ако не искат да си опропастят връзките с туроператорите и клиентите за догодина. Но могат да редактират цените на тези стаи, които са останали за свободна продажба.

И така, това лято поевтиняването на морето се отлага. Обикновено т.нар. „нисък сезон“ започва от 15-20 август. През 2022 г. по-евтините цени идват чак през септември, и то след почивките покрай 6 септември. Националният празник тази година се пада във вторник и с един ден отпуск за понеделник работещите могат да си направят 4-дневна почивка.

Евтиното море се отлага за септември
Промоции като „на половин цена“ или „минус 25%“ просто няма да има

Бизнесът има и обективно оправдание за това – цените на тока растат непрекъснато, ВиК в Бургас вдигна цената на водата, растат разходите за хранене, пране, заплати и т.н. Някои места за настаняване така и не отвориха това лято, а други пък не са готови да рискуват да работят през септември, ако заетостта им е едва 20-30 на сто.

Хубав хотел в Созопол например продава в момента двойна стая за 120 лева. Такава ще е цената до края на август, та чак и първите седем дни от септември. Промяната в „Таии“ идва едва на 9 септември, когато летовниците ще платят за същото 90 лева. 3-звездният „Корал“ в курортното градче пък предлага стая за двама плюс закуска и вечеря за 177 лева. От нощувките и ресторантското хранене може да се спести също едва на 9 септември, когато същата услуга ще падне на 150 лева.

Двойна стая в хотел в Несебър пък струва в момента 315 лева. След 19 август цената пада на 218 лева. Съвсем в края на месеца летовниците ще платят за същото 158 лева. Super sale обаче идва чак на 11 септември, като намалението е с 25%.

Все пак има хотелиери, които запазват политиката за ниски цени в „крилата на сезона“, но намалението съвсем не е чувствително. Хотел в Китен например сваля едва с 10 лева цената за наставяне от 21 август. Така двойната стая в „Славина сий“ с включена закуска от 130 лева пада на 120 лева. А най-изгодно е да се почива след 11 септември, защото тогава двойна стая ще се продава за 90 лева и освен закуската, ще включва и вечеря.

Още по-луксозен хотел в Кранево, категоризиран с 4 звезди,
сваля олинклузива на човек на под 100 лева за септември.

Само за сравнение – в активния сезон услугата се продава за 167 лева.

Има и далеч по-икономични варианти за късно море. В семеен хотел „Модева“ в Черноморец септемврийският плаж ще струва едва 29 лева, което включва нощувка, закуска и вечеря. 22 лева пък излиза само нощувката със закуската. За малко над двайсетачка на човек може да се нощува и в Несебър. Хотел „Дриймс“ е с 2 звезди и има икономична двойна стая за 54 лева за „високия сезон“ и 44 лева за целия септември.

Хотелското настаняване обаче съвсем не изчерпва всички разходи по морето. И ако хотелиерите все пак дръпнат цените надолу, това няма да се случи нито в кръчмите и капанчетата по плажа, нито в цената на плажните принадлежности. Тази година концесионери и наематели не намалиха цените на чадъри и шезлонги, тъй като и държавата не им предложи опцията, позната от първите две лета с КОВИД-19. Схемата беше да им намали концесионните такси, а бизнесът да намали със същия процент цената на сянката. Така сега комплект на модерните плажове и курорти излиза 30 лева, двойно по-евтини са в „народните“ курорти.

За сравнение, гръцките плажове почти навсякъде са с включена консумация. На остров Тасос например летовниците са задължени да консумират за 20 или 30 евро, ако искат да са на първа линия. На втора линия цената пада на 8-10 евро. Това се струва много изгодно на българите, защото разликата от първа до втора линя на плажа е едва няколко метра. А за 8 евро получаваш две фрапета или еспресо, или две бири. За 16 лева в България обикновено ще получиш само два шезлонга и чадър.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%
Next: Къде да държим парите у дома, така че никога да не свършват?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.