Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%
  • Новини

Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
pteksotoshko.jpg

Кирил Петков и Асен Василев създадоха нов вид корупционни схеми, съобщи Тошко Йорданов от “Има такъв народ” по Нова ТВ.

Пред “Труд” той поясни, че става въпрос основно за схеми в строителството.

Експерти в тази област обясниха, че за първи път, в нарушение на закона, са поставени посредници за фирмите, на които държавата дължи пари. Официално на дружествата е съобщено, че ще получат дължимите суми, или част от тях, но преди това междуведомствена комисия трябва да вземе решение.

Във въпросната комисия са назначени външни консултанти и юристи. По-късно към нея се добавя и антикорупционната комисия на НС, на която също са дадени правомощия да решава за плащанията. Най-нетърпеливите собственици на строителни фирми са били упътвани от междуведомствената комисия да търсят помощ от определени адвокатски кантори от приятелския кръг.

Срещу 10 процента от сумата по нови договори и 14% за стари вземания, канторите решавали проблемите на строителите. Адвокатите сключват договор да представляват фирмата пред АПИ, за да уредят плащанията.

Пътищари изчислиха, че до края на годината неразплатените суми по текущи ремонти и поддръжка ще са за 1,9 млрд. лв. “Пресметнете какъв би бил размерът на адвокатските хонорари върху тази сума”, призоваха строители.

Втората схема минава през зам.-министри в МРРБ. Независимо, че по закон министърът трябва да одобрява плащанията, с решение на Министерски съвет това се вменява на двама зам.-министри, назначени от квотата на “Продължаваме промяната”. Единият от тях – Ивайло Стайков е съсед на Асен Василев от Хасково, а също така и съдружник на Красимир Георгиев (Красьо Черничкия).

Стайков преди да стане зам.-министър е съветник в МРРБ и член на междуведомствената група, която решава на кой строител колко да даде от дължимите пари за ремонти.

Третата схема е свързана с Плана за възстановяване и устойчивост. Първоначалните варианти за получаване на сумите са били два – чрез грантове и заеми. Впоследствие, при преработване на плана грантовете отпаднали. Предвидено е сумите под 20 млн. лв., които ще получават фирми за проектите си, да минават през финансови къщи и през Фонда на фондовете.

Експерти обясниха, че с това било предвидено да се занимават финансови къщи от кръга на министър Даниел Лорер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ген. Венцислав Мутафчийски накара цялата България да настръхне с думите си
Next: Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.