Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!
  • Новини

Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
peturdddunovv.jpg

След заразата идва Трета световна война, твърдял основателят на Бялото братство, проучи Магазина за Новини

„Ще дойде ден, когато Жълтата змия със стоманени крила ще обиколи целия свят. Много хора, много народи ще погинат, това е птицата, която носи със себе си смъртта. Само земното злато може да я спре. След нейното изчезване на земята ще дойде кръв, ще дойде и Третата война, последната.“

Това предсказание през 1938 г. направил българският лечител Петър Дънов. 83-години по-късно известният езотерик д-р Елиезер Астаров тълкува думите на Учителя като поглед в бъдещето, съзрял появата и разпространението на пандемията от коронавирус.

Според съвременния прочит на думите на Дънов Жълтата змия сочи към географския произход на пандемията – Китай, заразата е от животински произход (змия) и се разпространява по света на железни криле (самолети). Привържениците на Дънов виждат в думите му от 1938 г. и рецепта за лечение на коронавируса – земното злато, под което Учителят има предвид житото. Беинсá Дунó, както го наричат последователите му, препоръчвал за лечение на белодробни заболявания сутрин, обед и вечер да се дъвчат само сурови житни зърна.

На 11 юли се навършват 157 години от рождението на Петър Дънов.

Неговото учение все още намира последователи не само у нас, но и по целия свят. Пророчествата му са съхранени през годините и към днешна дата имат много и различни тълкувания. Най-известните му завети са за бъдещето на планетата и духовното извисяване на народите.

„Където е суша, ще стане вода, а където е било вода, ще стане суша. Които се спасят след тези страдания, ще влязат в царството Божие, където е безкрайна красота. Това ще е новият континент на Земята, който ще се шири между Азия и Америка насред Тихия океан. Това ще е завръщането на човечеството към изгубения рай, едем, а на него ще се заселят само тези люде, чиито сърца се водят от чистата любов и братството. Там няма да има болести, бедни или богати. Това ще стане, ще стане“, казва Дънов на финала на живота си.

Учителят заявява още:

„В близките десетилетия хората ще се посветят на духовни, интелектуални и творчески дейности“. Това пророчество е направено през 1944 г. и само две десетилетия по-късно – през 1967 г., настъпва т. нар. „Лято на Любовта“, което запалва огъня на духовната революция първо в САЩ, а после и по целия свят. Любопитен е фактът, че природното изменение в посочената от философа територия са вече факт.

През последните няколко години на посочените от Дънов места са се образували няколко малки острова. Учени са категорични, че близките няколко десетилетия обликът на Земята значително ще се измени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
Next: Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.