Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!
  • Новини

Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
peturdddunovv.jpg

След заразата идва Трета световна война, твърдял основателят на Бялото братство, проучи Магазина за Новини

„Ще дойде ден, когато Жълтата змия със стоманени крила ще обиколи целия свят. Много хора, много народи ще погинат, това е птицата, която носи със себе си смъртта. Само земното злато може да я спре. След нейното изчезване на земята ще дойде кръв, ще дойде и Третата война, последната.“

Това предсказание през 1938 г. направил българският лечител Петър Дънов. 83-години по-късно известният езотерик д-р Елиезер Астаров тълкува думите на Учителя като поглед в бъдещето, съзрял появата и разпространението на пандемията от коронавирус.

Според съвременния прочит на думите на Дънов Жълтата змия сочи към географския произход на пандемията – Китай, заразата е от животински произход (змия) и се разпространява по света на железни криле (самолети). Привържениците на Дънов виждат в думите му от 1938 г. и рецепта за лечение на коронавируса – земното злато, под което Учителят има предвид житото. Беинсá Дунó, както го наричат последователите му, препоръчвал за лечение на белодробни заболявания сутрин, обед и вечер да се дъвчат само сурови житни зърна.

На 11 юли се навършват 157 години от рождението на Петър Дънов.

Неговото учение все още намира последователи не само у нас, но и по целия свят. Пророчествата му са съхранени през годините и към днешна дата имат много и различни тълкувания. Най-известните му завети са за бъдещето на планетата и духовното извисяване на народите.

„Където е суша, ще стане вода, а където е било вода, ще стане суша. Които се спасят след тези страдания, ще влязат в царството Божие, където е безкрайна красота. Това ще е новият континент на Земята, който ще се шири между Азия и Америка насред Тихия океан. Това ще е завръщането на човечеството към изгубения рай, едем, а на него ще се заселят само тези люде, чиито сърца се водят от чистата любов и братството. Там няма да има болести, бедни или богати. Това ще стане, ще стане“, казва Дънов на финала на живота си.

Учителят заявява още:

„В близките десетилетия хората ще се посветят на духовни, интелектуални и творчески дейности“. Това пророчество е направено през 1944 г. и само две десетилетия по-късно – през 1967 г., настъпва т. нар. „Лято на Любовта“, което запалва огъня на духовната революция първо в САЩ, а после и по целия свят. Любопитен е фактът, че природното изменение в посочената от философа територия са вече факт.

През последните няколко години на посочените от Дънов места са се образували няколко малки острова. Учени са категорични, че близките няколко десетилетия обликът на Земята значително ще се измени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
Next: Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.