Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес
  • Новини

Пловдивчанка възхитена от видяното на плажа днес

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
pvlasodasodas.jpg

Пловдивчанка остана възхитена от онова, което видя днес на Българското Черноморие, видя Plovdiv24.bg.

„Прекрасни млади момичета и момчета, носещи българския дух в себе си“. Така жената лаконично коментира видяното.

Кадрите са направени на плаж „Каваци“ буквално преди няколко минути. За да се насладите изцяло на случката – изгледайте прикаченото видео, както и галерията със снимки от събитието.

 

Още от морето:

Морето обикновено поевтинява в края на август и през септември. Това винаги е било правило в туристическия бизнес, само че в обичайно време, когато всичко върви по план. Целта е да се удължи максимум сезонът, а някои курортисти да повторят и потретят плажа. Тази година обаче ще е различно – евтиното море се отлага чак за втората десетдневка на септември, а намаленията едва ли ще бъдат толкова осезаеми.

От 2020 година насам в туризма нищо не върви по план. Първо бе пандемията, ограниченията в пътуванията и страхът, сега пък е геополитическият проблем с войната в Украйна и галопиращите цени. Въпреки оживлението не дойдоха и очакваният брой туристи, защото заради песимистичните прогнози за тежка зима всеки мисли първо за хладилника и сметките, а после – за морска почивка. Инфлацията пък така надува цените на всичко, че етикетите се менят през ден.

При хотелското настаняване обаче е по-особено – ценоразписът се обявява в късната пролет и се правят резервации още тогава. Това е като сключен договор, който не бива да се променя. За групите от чужбина договорките с туроператорите, които ги водят, пък се правят още по-отрано. Всичко това е важно да се отбележи, защото хотелиерите не могат да пипат тези цени, ако не искат да си опропастят връзките с туроператорите и клиентите за догодина. Но могат да редактират цените на тези стаи, които са останали за свободна продажба.

И така, това лято поевтиняването на морето се отлага. Обикновено т.нар. „нисък сезон“ започва от 15-20 август. През 2022 г. по-евтините цени идват чак през септември, и то след почивките покрай 6 септември. Националният празник тази година се пада във вторник и с един ден отпуск за понеделник работещите могат да си направят 4-дневна почивка.

Евтиното море се отлага за септември
Промоции като „на половин цена“ или „минус 25%“ просто няма да има

Бизнесът има и обективно оправдание за това – цените на тока растат непрекъснато, ВиК в Бургас вдигна цената на водата, растат разходите за хранене, пране, заплати и т.н. Някои места за настаняване така и не отвориха това лято, а други пък не са готови да рискуват да работят през септември, ако заетостта им е едва 20-30 на сто.

Хубав хотел в Созопол например продава в момента двойна стая за 120 лева. Такава ще е цената до края на август, та чак и първите седем дни от септември. Промяната в „Таии“ идва едва на 9 септември, когато летовниците ще платят за същото 90 лева. 3-звездният „Корал“ в курортното градче пък предлага стая за двама плюс закуска и вечеря за 177 лева. От нощувките и ресторантското хранене може да се спести също едва на 9 септември, когато същата услуга ще падне на 150 лева.

Двойна стая в хотел в Несебър пък струва в момента 315 лева. След 19 август цената пада на 218 лева. Съвсем в края на месеца летовниците ще платят за същото 158 лева. Super sale обаче идва чак на 11 септември, като намалението е с 25%.

Все пак има хотелиери, които запазват политиката за ниски цени в „крилата на сезона“, но намалението съвсем не е чувствително. Хотел в Китен например сваля едва с 10 лева цената за наставяне от 21 август. Така двойната стая в „Славина сий“ с включена закуска от 130 лева пада на 120 лева. А най-изгодно е да се почива след 11 септември, защото тогава двойна стая ще се продава за 90 лева и освен закуската, ще включва и вечеря.

Още по-луксозен хотел в Кранево, категоризиран с 4 звезди,
сваля олинклузива на човек на под 100 лева за септември.

Само за сравнение – в активния сезон услугата се продава за 167 лева.

Има и далеч по-икономични варианти за късно море. В семеен хотел „Модева“ в Черноморец септемврийският плаж ще струва едва 29 лева, което включва нощувка, закуска и вечеря. 22 лева пък излиза само нощувката със закуската. За малко над двайсетачка на човек може да се нощува и в Несебър. Хотел „Дриймс“ е с 2 звезди и има икономична двойна стая за 54 лева за „високия сезон“ и 44 лева за целия септември.

Хотелското настаняване обаче съвсем не изчерпва всички разходи по морето. И ако хотелиерите все пак дръпнат цените надолу, това няма да се случи нито в кръчмите и капанчетата по плажа, нито в цената на плажните принадлежности. Тази година концесионери и наематели не намалиха цените на чадъри и шезлонги, тъй като и държавата не им предложи опцията, позната от първите две лета с КОВИД-19. Схемата беше да им намали концесионните такси, а бизнесът да намали със същия процент цената на сянката. Така сега комплект на модерните плажове и курорти излиза 30 лева, двойно по-евтини са в „народните“ курорти.

За сравнение, гръцките плажове почти навсякъде са с включена консумация. На остров Тасос например летовниците са задължени да консумират за 20 или 30 евро, ако искат да са на първа линия. На втора линия цената пада на 8-10 евро. Това се струва много изгодно на българите, защото разликата от първа до втора линя на плажа е едва няколко метра. А за 8 евро получаваш две фрапета или еспресо, или две бири. За 16 лева в България обикновено ще получиш само два шезлонга и чадър.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков и Василев с нова корупционна схема, забъркани са адвокатски кантори, комисионната – над 20%
Next: Къде да държим парите у дома, така че никога да не свършват?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.