Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува
  • Новини

Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
ksdkogdkfgkrogfhfghgf.png

Мъж обра овациите в мрежата, след като се пусна на живо от офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“ в Силистра, съобщава GlasNews.bg.

По думите на Явор Павлов вече 24 часа няма ток в силистренското село Калипетрово. От кадрите става ясно, че именно това е причината той да нахлуе в офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“.

 

Мъжът е посрещнат от двама охранители, които го допускат да влезе в офиса, но един от тях отбелязва, че снимането е забранено. Снимащият обаче не се трогва от думите на охраната и не прекратява живото излъчване.

Във видеото виждаме, че Явор Павлов носи със себе си чанта с хранителни продукти.

„24 часа няма ток, а като дойде края на седмицата, като не го платя – го спирате“, казва изнервеният мъж.

Явор най-демонстративно изважда от чантата хранителните продукти и заявява, че има нужда от разклонител, тъй като иска да си направи сандвичи.

„И децата ми гладни стоят, ела да видиш. Звъня ви и не вдигате. Искам удължител, за да си направя сандвич и да се наям. Не ме интересува – полиция, молиция, к’вото искаш викай. Ако искаш извикай и кмета“, допълва още мъжът, като през това време изважда от чантата и парти грил.

През това време мъжът, който заснема абсурдната ситуация, влиза в конфронтация с охранителите. Той ги призовава да напуснат работното си място и „да не се занимават с глупости“.

„Не ме записвай, ще те осъдя“, казва един от охранителите.

Междувременно Явор успя да си изпече филийки, тъй като намери контакт, в който да включи парти грила. А служителката на гишето му обяснява, че екипи работят по отстраняването на аварията по електропреносната мрежа.

Излъчването във Фейсбук бе прекратено след появата на полицейски служители. Към този момент видеоклипът в профила на Явор е събрал почти 6 хиляди харесвания.

От „Енерго-Про“ съобщиха, че през изминалото денонощие са отстранени стотици аварии и е възстановено електроподаването на десетки хиляди клиенти на дружеството, но към 13 часа днес все още 444 населени места с над 98 000 клиенти са с прекъснато електрозахранване. Основен проблем остават затворените пътища, което възпрепятства достигането до повредените участъци от мрежата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка
Next: Мъж спечели джакпот от 36 милиона и направи най-странното нещо на следващия ден

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.