Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува
  • Новини

Побеснял мъж влетя в Енергото, разпъна софрата и обяви: Не ме интересува

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
ksdkogdkfgkrogfhfghgf.png

Мъж обра овациите в мрежата, след като се пусна на живо от офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“ в Силистра, съобщава GlasNews.bg.

По думите на Явор Павлов вече 24 часа няма ток в силистренското село Калипетрово. От кадрите става ясно, че именно това е причината той да нахлуе в офиса на електроразпределителната компания „Енерго-Про“.

 

Мъжът е посрещнат от двама охранители, които го допускат да влезе в офиса, но един от тях отбелязва, че снимането е забранено. Снимащият обаче не се трогва от думите на охраната и не прекратява живото излъчване.

Във видеото виждаме, че Явор Павлов носи със себе си чанта с хранителни продукти.

„24 часа няма ток, а като дойде края на седмицата, като не го платя – го спирате“, казва изнервеният мъж.

Явор най-демонстративно изважда от чантата хранителните продукти и заявява, че има нужда от разклонител, тъй като иска да си направи сандвичи.

„И децата ми гладни стоят, ела да видиш. Звъня ви и не вдигате. Искам удължител, за да си направя сандвич и да се наям. Не ме интересува – полиция, молиция, к’вото искаш викай. Ако искаш извикай и кмета“, допълва още мъжът, като през това време изважда от чантата и парти грил.

През това време мъжът, който заснема абсурдната ситуация, влиза в конфронтация с охранителите. Той ги призовава да напуснат работното си място и „да не се занимават с глупости“.

„Не ме записвай, ще те осъдя“, казва един от охранителите.

Междувременно Явор успя да си изпече филийки, тъй като намери контакт, в който да включи парти грила. А служителката на гишето му обяснява, че екипи работят по отстраняването на аварията по електропреносната мрежа.

Излъчването във Фейсбук бе прекратено след появата на полицейски служители. Към този момент видеоклипът в профила на Явор е събрал почти 6 хиляди харесвания.

От „Енерго-Про“ съобщиха, че през изминалото денонощие са отстранени стотици аварии и е възстановено електроподаването на десетки хиляди клиенти на дружеството, но към 13 часа днес все още 444 населени места с над 98 000 клиенти са с прекъснато електрозахранване. Основен проблем остават затворените пътища, което възпрепятства достигането до повредените участъци от мрежата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка
Next: Мъж спечели джакпот от 36 милиона и направи най-странното нещо на следващия ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.