Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите
  • Новини

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
huasdaslhaskdas.png

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато „дочакаме по-добри времена“.

Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.

От хълма Свети Илия се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.

Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади едва когато премине ерата на псевдоархеологията.

Не изпускай тези оферти:

Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук са било въглищарството и добивът на злато, извършван по технология, непозната и до днес.

Друга загадка витае около водопад на 400 метра под върха Свети Илия. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под селото.

Да забравиш село Хухла е невъзможно. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Но стигнеш ли веднъж, изкачиш ли връх Свети Илия, можеш да обгърнеш с поглед планината и гръцките ниви отсреща. Трийсетина старци са останали сред стоте къщи, разхвърляни по границата, на 7 км от Ивайловград.

В това гранично село се провеждат културните празници Мистериите на Хухла – арт среща на творци от целия Балкански полуостров, организирана ежегодно от писателя и издател Иван Бунков. Има си и зимно издание, което се провежда около Трифон Зарезан .

Зимните мистерии на Хухла търсят отговорите на редица екзистенциални въпроси като коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско? Празникът включва народни традиции, изкуства, демонстрация на кулинарни умения, песни, танци – край огъня на открито и в селската кръчма.

Провеждането на Мистериите в село Хухла не е случайно. След системно проучване на терена около Хухла на бял свят се появяват много чудати неща.

Връх Свети Илия, около който се крепи селото, е светилище от 12-и век преди Христа. Светилище, свързано с него, е и водопадчето на Хармищанското дере, до самата река Арда. Непосредствено до водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според геолози са остатък от много стари златни рудници.

Съвсем наблизо до тези рудници се намира и калето на Хухла, за което историците пишат, че е средновековният замък Родостица, в който е отсядал цар Калоян при битките си с латините край Одрин. Археологическите разкопки на хухленското кале продължават и днес.

Според гръцкия траколог професор Трендафилос думата Хохла (старото име на Хухла) означавала клокочещ извор на старогръцки. Всички хухленци знаят, че на върха е имало клокочещ извор, около който е било изградено и древно тракийското светилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панелен блок в София подлуди социалните мрежи. Такъв вход никога не сте виждали
Next: Загубата е голяма! Млада жена загина при челен сблъсък на Подбалкансия път

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.