Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите
  • Новини

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла в Родопите

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
huasdaslhaskdas.png

Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато „дочакаме по-добри времена“.

Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.

От хълма Свети Илия се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.

Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади едва когато премине ерата на псевдоархеологията.

Не изпускай тези оферти:

Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук са било въглищарството и добивът на злато, извършван по технология, непозната и до днес.

Друга загадка витае около водопад на 400 метра под върха Свети Илия. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под селото.

Да забравиш село Хухла е невъзможно. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Но стигнеш ли веднъж, изкачиш ли връх Свети Илия, можеш да обгърнеш с поглед планината и гръцките ниви отсреща. Трийсетина старци са останали сред стоте къщи, разхвърляни по границата, на 7 км от Ивайловград.

В това гранично село се провеждат културните празници Мистериите на Хухла – арт среща на творци от целия Балкански полуостров, организирана ежегодно от писателя и издател Иван Бунков. Има си и зимно издание, което се провежда около Трифон Зарезан .

Зимните мистерии на Хухла търсят отговорите на редица екзистенциални въпроси като коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско? Празникът включва народни традиции, изкуства, демонстрация на кулинарни умения, песни, танци – край огъня на открито и в селската кръчма.

Провеждането на Мистериите в село Хухла не е случайно. След системно проучване на терена около Хухла на бял свят се появяват много чудати неща.

Връх Свети Илия, около който се крепи селото, е светилище от 12-и век преди Христа. Светилище, свързано с него, е и водопадчето на Хармищанското дере, до самата река Арда. Непосредствено до водопада се намират така наречените Камъни на цар Дарий, които според геолози са остатък от много стари златни рудници.

Съвсем наблизо до тези рудници се намира и калето на Хухла, за което историците пишат, че е средновековният замък Родостица, в който е отсядал цар Калоян при битките си с латините край Одрин. Археологическите разкопки на хухленското кале продължават и днес.

Според гръцкия траколог професор Трендафилос думата Хохла (старото име на Хухла) означавала клокочещ извор на старогръцки. Всички хухленци знаят, че на върха е имало клокочещ извор, около който е било изградено и древно тракийското светилище.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панелен блок в София подлуди социалните мрежи. Такъв вход никога не сте виждали
Next: Загубата е голяма! Млада жена загина при челен сблъсък на Подбалкансия път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.