Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист
  • Новини

Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
jallkeejjeaksdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легендарният футболист и голмайстор на ЦСКА и България Петър Жеков почина днес на 78 години. Тъжната вест беше съобщена във Фейсбук на „червените“. По-късно от клуба информираха, че големият голаджия е починал в съня си тази сутрин, а дата и място за поклонението ще бъде обявени по-късно.

Столичният гранд ЦСКА излезе с уточнение около смъртта на легендата на клуба Петър Жеков, който почина на 78 години.

След като съобщиха скръбната вест на профила си в социалните мрежи, по-късно „червените“ допълниха информацията с това, че той е починал в съня си.

Пълният текст в сайта на ЦСКА:

Армейци,

с огромна болка и прискърбие ви информираме, че днес, на 78-годишна възраст, ни напусна завинаги легендарният голмайстор на ЦСКА и националния отбор Петър Жеков. Той е издъхнал рано тази сутрин в съня си.

Допълнително ще ви осведомим кога и къде ще се осъществи поклонението пред тленните останки на великия футболист.

С екипа на ЦСКА Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на Купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.

Голмайстор на първенството с Берое през 1967 година с 21 гола и през 1968-а с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969-а с 36 гола, 1970-а – 31, 1972-а – 27 и 1973-а – 29 гола.

Носител на Златната обувка през 1969 година с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970-а и Бронзовата през 1973 година.

В турнира за КЕШ взима участие в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.

Играе финал на олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Носи националния екип до 1973 година, като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Ръководството на ЦСКА изказва искрени съболезнования към роднините и близките му!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

ПОЧИВАЙ В МИР, ВЕЛИКАНЕ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)
Next: Ето защо вашите палачинки се късат в тигана, а моите са винаги цели и еластични – точните продукти за перфектната рецепта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.