Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред тази смела българска майка: Дари черния си дроб за бебето си
  • Новини

Поклон пред тази смела българска майка: Дари черния си дроб за бебето си

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
sfkasobaksdoasdasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За да живее 7-месечната Ивона

Дъщеричката разбира всичко, иска да стане лекар

Майка дари черен дроб, за да даде шанс за живот на 7-месечната си дъщеря!

Ивона се ражда две седмици преди Коледа – на 14 декември 2019 г. Първите няколко дни Дени се радва на втората си рожба, без да подозира, че след няколко месеца ще се наложи да спаси живота й.

„Първите 3 дни всичко беше наред, след това започна да пожълтява. Лекарите решиха, че е жълтеница, и започнаха фототерапии, но с времето стомахчето й много растеше“, започва разказа си пред „България Днес“ борбената майка Дени Димитрова.
Реклама

На 40-ия ден родилката сама води Ивона при педиатъра й в родната Силистра. До този момент личният лекар не е посетил дома им, за да види детето. При прегледа медикът изразява съмнения, че има проблем с черния дроб. Смелата майка търси още няколко мнения в града, после във Варна, накрая стига и до София. За нещастие, опасенията са потвърдени.

От този момент Димитрова тръгва по най-трънливия път, за да победи болестта билиарна атрезия на жлъчните пътища, застигнала дъщеря й. Заболяването е рядко срещано увреждане на черния дроб, което засяга новородените. Увредени са или липсват жлъчните пътища, които пренасят жлъчка от черния дроб към червата. Единственото спасение е да бъде извършена трансплантация.

„Тя беше много мъничка, нямаше дори 4 кг. Трябваше да качи килограми. Уцелихме грип А, грип Б. След това дойде COVID-19 и забраниха всички планови трансплантации“, спомня си Дени.

До 7-ия месец столични лекари правят всичко възможно, за да поддържат Ивона жива. Майка й Дени застава срещу всички, които сочат с пръст другостта, и държи здраво ръката на своето слънчево дете. Забравила е за себе си. Нейните 24 часа са за детето й. Димитрова не се предава и прегръща дори малката надежда, която вижда, за да има дъщеря й живот. Така на 23 юли 2020 г. Дени влиза в болница с малката Ивона, за да й дари своя черен дроб.

„Още във Варна ни обясниха, че ако диагнозата се потвърди, трябва да се извърши трансплантация. Друг вариант няма. При Ивона нямаше възможност да бъде друг донор, тъй като от всички наши роднини аз съм единствената с нейната кръвна група. Нямахме друга алтернатива“, споделя майката.

Ден преди трансплантацията лекари съобщават на Дени, че има малформация на черния дроб и при най-малката опасност няма да рискуват живота й. За щастие, успяват да се преборят с това и черният дроб е трансплантиран успешно на 7-месечното бебе. Перипетиите на семейството не спират дотук. Детето развива инфекция. Антибиотиците не помагат и се налага манипулация в Германия.
Реклама

„Три пъти опитваха да й я направят. Миналата година на 1 юни успяха да й поставят тръбичка. Надявам се всичко да е наред вече. Честно да си призная, са ми минавали много лоши мисли, но винаги съм си казвала, че трябва да се стегна, че всичко ще бъде наред и че Ивона ще се справи с всичко. Тя е най-борбеният и силен човек, който познавам. Разбира всичко. Знае, че има чернодробна трансплантация, защото трябва да се пази. На нея й се наложи да израсне доста по-бързо от другите деца“, признава майката и допълва: „Вероятно ще стане лекар един ден. Преглежда всички у дома – и котката, и играчките.“

Дени има и 7-годишен син. Батко Дани много помага в грижите за сестра си. Над една година живее при баща си, с когото Дени е разделена, за да пази Ивона.

„Много съм му благодарна, защото още от първия момент, макар че беше едва на 4 години, разбра какво се случва и влезе в положение“, разкрива смелата майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи кадри от новия смъртоносен трус в Турция: Падат сгради, има затрупани хора
Next: Бащата на Димо Алексиев издъхнал след тежко боледуване. Бил ограбен от собствената си сестра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.