Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политическата й кариера се сгромоляса неочаквано, както и започна! Край с Лена Бориславова
  • Новини

Политическата й кариера се сгромоляса неочаквано, както и започна! Край с Лена Бориславова

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
polkariairerer.jpg

Промяната зависи от силни личности, но е по-голяма от всеки от нас поотделно. Съпротивата е огромна, написа тя във фейсбук

Шефът на кабинета на бившия премиер Кирил Петков – Лена Бориславова, обясни защо се отказва да се включи в листите за парламентарните избори на 2 октомври.

Тя коментира, че да се занимаваш с политика в България има своята цена и няма право да я прехвърля върху екипа и работата на „Продължаваме промяната“. Отбелязва и атаките към самата нея.

„Най-накрая имаме шанс да скъсаме окончателно със стария, изчерпан модел на управление, в който някой вожд се разпорежда с хората, с бизнеса, с мечтите и живота ни. Нищо, най-малко пък моето име, не трябва да отклонява вниманието ни от тази цел“, написа Бориславова във фейсбук.

Не изпускай тези оферти:

Ето цялото съобщение:

Малко след свалянето на кабинета „Петков“ взех решение да не влизам в предизборните листи. Дойде моментът да споделя причините за това.

През последните 8 месеца направихме първите решителни стъпки към скъсване със схемите на миналото – с кражбите на обществен ресурс, с мафиотския начин на управление на държавата, с шкафчетата с кюлчета. Съпротивата на това минало бе огромна, впрегнаха се всички похвати, работеше се усилено и за изместване на обществения фокус и за компрометиране на Промяната. Е… не откриха кражби, не откриха нечисти сделки, не откриха престъпления, затова атакуваха лично.

Да се занимаваш с политика в България има своята цена. Аз нямам право да я прехвърля върху екипа и работата на „Продължаваме промяната“. Най-накрая имаме шанс да скъсаме окончателно със стария, изчерпан модел на управление, в който някой вожд се разпорежда с хората, с бизнеса, с мечтите и живота ни. Нищо, най-малко пък моето име, не трябва да отклонява вниманието ни от тази цел.

Промяната зависи от силни личности, но е по-голяма от всеки от нас поотделно.

Благодаря на Кирил Петков и Асен Василев, както и на целия екип на ПП, че ме разбраха и подкрепиха, както във всеки друг момент от работата ни досега.

От изборите на 2 октомври зависи промяната да продължи и да довършим започнатото. За да си дадем шанс да живеем, да се развиваме, да се борим, да бъдем щастливи – тук и сега.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е невероятната история на Ема, която даде живот на собствената си внучка
Next: Костадин Костадинов взриви ефира на бТВ преди минути: Терористичен акт срещу България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.