Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
  • Новини

Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
vtikraoraosr.jpg

Мотоциклетният пилот Виктор Стееман (Нидерландия, МТМ Кавазаки) почина на 22-годишна възраст след катастрофа в първото състезание на Гран при на Португалия от Световния шампионат в клас Суперспорт 300, съобщават организаторите.

Стееман бе част от масова катастрофа в завой номер 14 на пистата в Алгарве.

Той получи медицинска помощ на трасето и в лечебния център, след което бе откаран с хеликоптер в близкия град Фару, където почина от раните си.

„Случи се това, от което винаги сме се страхували като родители на мотоциклетен пилот. Въпреки неизмеримата ни тъга, искаме да ви съобщим, че със смъртта си нашият герой спаси други петима души, дарявайки органите си. Ще ни липсваш безкрайно много, Виктор!“, пишат от семейството на загиналия пилот.

Не изпускай тези оферти:

Стееман записа четири победи през сезона в Суперспорт 300 и имаше математически шанс да спечели титлата в Португалия.

Още скръбни вести:

На 96 г. почина актрисата Анджела Лансбъри, придобила световна популярност с главната роля (на писателката детектив Джесика Флечър) в сериала „Убийство по сценарий“. Това стана 5 дни, преди да навърши 97 г.

„Децата на Анджела Лансбъри с тъга съобщават, че майка им почина мирно в съня у дома си в Лос Анджелис, само пет дни преди 97-ия ѝ рожден ден“, се казва в изявление от роднините ѝ.

Лансбъри е през 1925 г. в Лондон в семейството на актриса и търговец. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

На парти, през 1942 г., Анджела Лансбъри е забелязана от холивудски изпълнителен директор и получава първата си роля като прислужница във филма от 1944 г. „Газова светлина“.

Последвалата ѝ кариера я отвежда от Бродуей до Холивуд, със запомнящи се роли на големия и малкия екран, припомня БГНЕС.

Анджела Лансбъри също бе изключително успешна театрална актриса, спечелила пет награди Тони.

През 2014 година, Анджела Лансбъри бе удостоена с дама командор на Британската империя за своя принос в драматургията, благотворителността и филантропията.

Три пъти е номинирана за „Оскар“, а ролята в „Убийство по сценарий“ има 12 номинации за „Еми“ и четири награди „Златен глобус“. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
Next: България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.