Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград
  • Новини

България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
iliqfatimtmete.jpg

Окръжният съд в Благоевград призна за виновен и осъди на 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен изпитателен срок 59-годишния шофьор на камион Илия Шопов, който преди 5 години прегази и уби на място 19-годишната Фатиме Колашова на пешеходна пътека.

Магистратите решиха, че Шопов е нарушил Закона за движение по пътищата и не е осигурил предимство на пресичащата студентка.

Трагедията стана на 12 декември 2017 година. Около 08,30 часа във фаталния ден Илия Шопов тръгнал от Симитли за Благоевград, като управлявал служебен товарен автомобил, натоварен с пясък за новострояща се сграда.

Пристигайки в Благоевград, той се включил в движение по ул. „Александър Фон Хумболт“. В близост до кръстовище с ул. „Славянска“, след като видял тръгналата по пешеходната пътека Фатиме, водачът спрял и я изчакал.

Не изпускай тези оферти:

Впоследствие Шопов завил надясно, в посока към МБАЛ-Благоевград. Междувременно студентката в ЮЗУ „Неофит Рилски“ започнала да пресича пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“. В този момент шофьорът вместо да спре, продължил ускорителното движение на тежкотоварната машина и прегазил Фатиме.

Свидетел на катастрофата подал сигнал на тел. 112. Пристигналият екип на ЦСМП – Благоевград обаче само констатирал смъртта на момичето.

След смъртта на първокурсничката, нейни колеги и университетски преподаватели организираха мълчаливи бдения, поставяйки цветя на пешеходната пътека. След поредица от протести на опасното кръстовище бяха поставени светофари.

Решението на Окръжния съд в Благоевград не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд.

Още криминални новини:

Окръжният съд в Благоевград призна за виновен и осъди на 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен изпитателен срок 59-годишния шофьор на камион Илия Шопов, който преди 5 години прегази и уби на място 19-годишната Фатиме Колашова на пешеходна пътека.

Магистратите решиха, че Шопов е нарушил Закона за движение по пътищата и не е осигурил предимство на пресичащата студентка.

Трагедията стана на 12 декември 2017 година. Около 08,30 часа във фаталния ден Илия Шопов тръгнал от Симитли за Благоевград, като управлявал служебен товарен автомобил, натоварен с пясък за новострояща се сграда. Пристигайки в Благоевград, той се включил в движение по ул. „Александър Фон Хумболт“. В близост до кръстовище с ул. „Славянска“, след като видял тръгналата по пешеходната пътека Фатиме, водачът спрял и я изчакал.

Впоследствие Шопов завил надясно, в посока към МБАЛ-Благоевград. Междувременно студентката в ЮЗУ „Неофит Рилски“ започнала да пресича пешеходната пътека в посока от Студентско общежитие № 1 към кв. „Освобождение“. В този момент шофьорът вместо да спре, продължил ускорителното движение на тежкотоварната машина и прегазил Фатиме.

Свидетел на катастрофата подал сигнал на тел. 112. Пристигналият екип на ЦСМП – Благоевград обаче само констатирал смъртта на момичето.

След смъртта на първокурсничката, нейни колеги и университетски преподаватели организираха мълчаливи бдения, поставяйки цветя на пешеходната пътека. След поредица от протести на опасното кръстовище бяха поставени светофари.

Решението на Окръжния съд в Благоевград не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
Next: Вежди Рашидов ни изправи косите, че ако се случи това – война с Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.